С това той се обърна. Спейд отиде с него, оставяйки трима ни да стоим до преградите на арената на бика.
Кучи син.
Не, че не исках да прекарам време е Денис и Купър, но това, което дискутираха с гула беше моят задник. Изглеждаше ми честно, че трябваше да съм навътре е детайлите.
— … реконструирахме разрушената зала, за да включим… слушаш ли, Командире?
Едва тогава потокът от думи на Купър проникна в съзнанието ми.
— Ах, съжалявам, Куп. Имам нужда от питие — казах, отправяйки се към най-близкия бар. Поръчах джин е тоник и го изпих преди дори да е ударил дървения барплот. Барманът ме изгледа, когато плъзнах празната чаша към него, за да я напълни наново.
— Това ще бъде девет и петдесет, госпожо.
— Разбира се — пресегнах се да бръкна в дънките си, преди да се смразя засрамено. Нямах портмоне в себе си. Не, единствената валута, която носех беше около пет килограма сребро под блузата и в панталоните ми. Боже, това беше последната капка. Почакай, барман, докато намеря Боунс, че да мога да си получа паричната дажба.
— Ето, задръж рестото. И налей още две като това.
Купър хвърли парите на плота. Денис седна до мен, а лешниковите й очи бяха разширени.
— Кат, добре ли си? Изглеждаш сякаш може да ти гръмне бушона.
Барманът напълни питиетата и ни ги подаде. Купър ми подаде третото, след като гаврътнах второто толкова бързо, колкото и първото.
— Добре съм.
Нямаше смисъл да произнасям всички неща, които не бяха наред. Нещастието може да обичаше компания, но Денис бе имала достатъчно от него и без аз да й струпвам още.
— Не изглеждаш добре…
Не исках да навлизам в това, но не исках да й го казвам.
Вместо това потърсих нещо за разсейване.
— Виж, пуснали са бика!
След като вниманието на Денис се фиксира върху аматьора каубой, който се бореше да се задържи на гърба на бика, вече можех да избегна разпита й. В тълпата от хора видях как Боунс сръчква Спейд, след това те обърнаха своето внимание към един висок, много слаб и много мъртъв мъж, който се приближаваше. Трябва да беше гулът. Скоро тримата се стопиха в тълпата. Въздъхнах, прикривайки това с усмивка, когато Денис се обърна към мен.
— Това е яко! Хайде да си вземем още пиене, Кат. Може би ти можеш да скочиш после.
Би ми се харесало да глътна още пиячка, но след като Боунс и Спейд току-що си заминаха с гула, не можех съвсем да отида при Боунс, за да поискам портфейла му.
— Денис, колко пари имаш в себе си?
Тя се намръщи.
— Ох, по дяволите. Оставих си чантата в колата на Спейд.
Купър бръкна отново в панталоните си.
— Трябваше да си взема кредитната карта. Това ще стигне за… — Той извади пачка от банкноти по двадесет и им отправи критичен поглед — … Десет минути.
Добрият стар Куп.
— Ще ти се отплатя — обещах, чувствайки се като бедна роднина.
Предсказанието на Купър се оказа грешно. Мина почти половин час преди да му се свършат парите. Разбира се не бях разчитала на намиращия се наблизо мъж да предложи да купи питиета за мен и Денис. Аз отказах, но Денис приемаше по едно питие на всяка мъжка оферта, давайки им твърдо не за второто. Повечето от тях го приемаха приятелски, имитирайки разочарование, но един масивен тип е рунтава кестенява коса имаше нужда от малко повече убеждаване.
— Е, хайде де, скъпа — каза той на Денис. — Да потанцуваме.
Ръката му се приземи на крака й. Веждите ми се изстреляха нагоре. Купър започна да се изправя, когато аз отблъснах обидната лапа на мъжа настрани.
— Приятелката ми танцува само с мен.
Денис се усмихна.
— Съжалявам.
Човекът ме дари със зъл, отвратен поглед и си тръгна, заедно е тримата си приятели. Много лошо, Рунтава Главо, помислих си.
— Добре свършено, Командире — изкоментира Купър.
— Спри да ме наричаш така.
Не исках да звуча така остро. Купър просто не осъзнаваше, че титлата продължаваше да ми напомня, че позицията ми на лидер беше изгубена завинаги. Точно в момента, седейки в бар и опитвайки се без успех да удавя мъката си, се чувствах доста непотребна.
Денис огледа и двама ни.
— Мисля, че сега трябва да вземем чантата ми — каза тя.
С Купър придружихме Денис до колата на Спейд. Тя беше отключена, за моя изненада. Когато поставих това под въпрос, Денис сви рамене и каза, че Спейд е отбелязал, че ключалките държат само честните хора навън. Чантата й все още беше закътана под пасажерската седалка, където я е оставила. Денис тъкмо я беше метнала на рамо, когато един злобен провлачен глас я спря.