— Нека се опитаме да преминем през това, става ли? Трябваше да ти кажа за сънищата. Ако ги сънувам отново, ще ти кажа веднага щом се събудя. Честна скаутска.
Той се приближи към мен, стисвайки раменете ми.
— Не мога да понеса да те изгубя така, Котенце.
Покрих ръцете му със своите.
— Няма, обещавам ти.
В операта Palais Garnier всичко беше екстравагантно до последния детайл, с антична старовремска архитектура, която идваше действително от стари времена. Соня и Ноел дойдоха с нас, както и защитният ни антураж. Боунс не поемаше никакви рискове, в случай че Грегор се появеше, за да развали веселбата. Това ми беше първото ходене на опера. По принцип не нося хубави рокли, без да има някой за убиване, но, освен ако операта не беше далеч по-живописна, отколкото я описваха в брошурата, това нямаше да се случи тази нощ.
Боунс получи толкова много влюбени погледи по пътя ни през позлатения изход, че ръката ми се затегна около неговата. Съгласна бях, че той изглежда поразително с черния си смокинг и бяло копринено шалче, драпирано около врата му, но трябваше ли жените да зяпат? През по-голямата част от времето, аз примирах от блестящото му великолепие, без да мога да повярвам напълно, че някой толкова зашеметяващ мъж може да принадлежи на мен. И все пак понякога премрежените погледи, хвърлени към него ме караха да искам той да не беше чак такъв бонбон за очите.
— Те не зяпат мен, коте — прошепна ми Боунс. — Гледат към теб. Както и аз.
Усмихнах се при похотливия поглед, който той ми отправи.
— Това е просто от роклята — подразних го аз. — Начинът, по който се дипли кара бедрата и гърдите ми да изглеждат по-големи. — Яркочервената тафтена рокля имаше допълнителни ивици около гърдите ми, прикриващи леките банели, които придържаха роклята без презрамки нагоре. След това тези ивици се събираха към бедрата ми, преди да се разперят във формата на рибя опашка към края на дългата, тясна пола. Това беше най-префърцуненото нещо, което някога съм носила.
Боунс се засмя ниско.
— Не мога да спра да се чудя как ще те взема докато си в нея. Точно в момента съм решил да е изотзад, макар че това може и да се промени до края на операта.
— Защо дойдохме на това, ако ще ме задиряш наум, вместо да гледаш представлението?…
— Защото това е забавление само по себе си — отговори ми той с порочна усмивка. — Ще се наслаждавам на това да си представям всички неща, които ще ти направя веднага щом останем сами.
След това той стана по-сериозен и блясъкът напусна очите му.
— Всъщност си мислех да видим операта, да си направим късна вечеря и след това да се поразтъпчем в проучване на града. Макар че ще си имаме ескорта, който да ни следва, предполагам не е нужно той да ни е залепен за задниците. Това би ли ти харесало?
Ченето ми увисна. Да се разхождам наоколо без пълно бойно снаряжение по тялото си и въоръжена бригада до лакътя ми? Просто на обиколка по забележителностите, като обикновените хора?
— Бих ти отговорила на всеки език, в който присъства думата да. Моля те кажи ми, че не си на път да кажеш шегичка.
— Не съм. Представлението ще започва. Да намерим местата си.
— Добре.
— Нещо си много лесна за убеждаване, а? — онзи лукав тон се беше завърнал в гласа му. — По-късно ще се възползвам от това.
Когато завесите се спуснаха за антракта, знаех със сигурност три неща: обичах операта, исках питие и имах нужда да пишкам.
— Идвам с теб — оповести Боунс, когато дадох гласност на повика си към тоалетната. Завъртях очи.
— Има си правила относно това.
— Трябва да освежа червилото си. Кат, имаш ли нещо против да те придружа? — попита Соня. — Боунс, ти можеш да вземеш малко шампанско. И аз бих искала една чаша. Зад тоалетните е, така че няма да имаш затруднения да ни откриеш.
Преводът беше очевиден. Боунс би бил наблизо в случай че има опасност от какъвто и да е вид, било то от заблуден поклонник или смъртоносен немъртъв ентусиаст, а аз щях да си имам бодигард. Той кимна.
— Мога да ви ескортирам. Не го раздавам като свръхзащитнически настроен. Това е просто любезност.
— Разбира се — устните ми трепнаха. — Както кажеш.
Имаше дълга опашка пред дамската тоалетна. Боунс изпухтя развеселено, когато видя колебливия ми поглед към празния вход на мъжките тоалетни.