Спряхме пред въртящата се врата и пуснах майка ми да мине пред мен. Лепкавата жега ме блъсна като вълна, когато застанах на тротоара, и по кожата ми веднага се появиха капчици пот. Съмнявах се, че някога ще успея да свикна с влагата тук, но я приемах като част от цената, която трябва да платя, за да живея в любимия си град. Пролетта беше прекрасна, знаех, че и есента ще бъде такава. Идеалният момент от годината да подновим клетвите си с мъжа, на когото принадлежаха сърцето и душата ми.
Тъкмо благодарях на бога за това, че има климатици, когато забелязах шефа на охраната на Стантън да ни чака до черна кола, паркирана до бордюра.
Бенджамин Кланси ме поздрави с непринудено, но уверено кимване. Както обикновено се държеше съвсем делово, но аз изпитвах към него такава огромна благодарност, че ми бе трудно да се въздържа да не го прегърна и целуна.
Гидиън беше убил Нейтън, за да ме защити. Кланси се бе погрижил Гидиън никога да не си плати за стореното.
— Здравей — поздравих го и усмивката ми се отрази в големите му авиаторски очила.
— Радвам се да те видя отново, Ева.
— И аз се радвам да те видя, Кланси.
Той не се усмихна, не беше в стила му. Но въпреки това почувствах усмивката му.
Майка ми се качи първа и аз седнах до нея на задната седалка. Още преди Кланси да заобиколи колата, Моника вече се бе обърнала към мен и се протягаше да ме стисне за ръка.
— Не се тревожи за баща си. Има типичния латиноамерикански характер: лесно избухва, но бързо му минава. Иска само да е сигурен, че си щастлива.
Стиснах леко ръката ѝ.
— Знам. Но ужасно много ми се иска татко и Гидиън да се разбират добре.
— И двамата са много упорити мъже, миличка. От време на време между тях ще има сблъсъци.
Права беше. Мечтаех си да видя как двамата общуват по мъжки. Щеше ми се да имат общи теми за разговор, да говорят за спорт и коли, от време на време да се потупват по гърба приятелски, както правят мъжете в такива ситуации. Но трябваше да се придържам към действителността, каквато и да се окажеше тя.
— Права си — признах. — И двамата са големи момчета. Ще се оправят все някак.
„Надявам се.“
— Разбира се.
Въздъхнах и се загледах през прозореца на колата.
— Мисля, че намерих решение на проблема с Корин Жиро.
Последва мълчание.
— Ева, трябва да си избиеш от главата тази жена. Когато мислиш за нея, ѝ придаваш сила, която тя не заслужава.
— Позволихме ѝ да се превърне в проблем, защото и двамата с Гидиън бяхме толкова потайни — обясних и погледнах към майка ми. — Светът изпитва огромен глад за всичко, свързано с Гидиън. Той е изключително красив, богат, секси и невероятно интелигентен. Хората искат да узнаят всичко за него, но той пази личното си пространство така ревностно, че те не знаят почти нищо. Това дава възможност на Корин да опише в биографията си времето, когато е била с Гидиън.
Майка ми ме изгледа внимателно.
Какво си си наумила?
Порових в чантата си и извадих малък таблет.
Трябват ни повече такива неща.
Завъртях екрана и ѝ показах снимката ни с Гидиън, която някой бе направил само преди няколко часа пред „Кросфайър“. Начинът, по който докосваше врата ми, изглеждаше едновременно нежен и собственически, а аз бях извърнала лице към него така, че любовта и възхищението ми бяха очевидни. Стомахът ми се сви, когато видях как един толкова интимен момент бе изложен на показ и целият свят можеше да ни зяпа. Но трябваше да свикна с това. Трябваше да дам на света още такива снимки.
— Ние с Гидиън трябва да спрем да се крием — заявих. — Трябва да ни виждат повече. Прекарваме прекалено много време затворени насаме. Хората искат да видят милиардера плейбой, който най-после се е превърнал в прекрасен принц. Искат приказки, мамо, истории с щастлив край. Трябва да им дам историята, която желаят, и като го направя, книгата на Кории ще стане жалка.
Майка ми изпъна гръб.
— Това е ужасна идея.
— Не, не е.
— Ужасна е, Ева! Не трябва да се отказваш от толкова трудно спечеленото си лично пространство срещу каквото и да е. Ако подхранваш обществения интерес, той ще става все по-голям. За бога, нали не искаш непрекъснато да си по страниците на таблоидите?
Стиснах зъби.
— Няма да стане така.
— Защо да поемаш подобен риск? — Моника повиши тон и гласът ѝ стана писклив. — Заради Корин Жиро ли? Книгата ѝ ще бъде забравена съвсем скоро след премиерата, но ти никога няма да се отървеш от вниманието на таблоидите, след като веднъж си го предизвикала.