Носеше под мишница малка червена кутия. Дойде до мен и ми я подаде.
— Какво е това? — попитах, но не протегнах ръка.
— Снимките, които ще бъдат включени в книгата.
Вдигнах вежди. Този път, без да се усетя, протегнах ръка и взех кутията, воден от любопитство. Не беше минало чак толкова време, откакто бяхме заедно, но почти не си спомнях подробности. Само отделни впечатления, важни моменти и чувство на съжаление. Тогава бях толкова млад, с опасна липса на правилна самопреценка.
Корин остави чантата си на бюрото ми, мина покрай мен така, че докосна с ръка моята. От предпазливост се протегнах към бутона, който контролира прозрачността на стъклената стена.
Ако тази жена искаше да направи представление, нямах никакво намерение да ѝ осигуря публика.
Отворих капака на кутията и пред погледа ми се появи снимка, на която двамата с Корин се прегръщахме пред буен огън. Тя беше облегнала глава на рамото ми и извърнала лице към мен така, че да мога да целуна устните ѝ.
Споменът веднага ме връхлетя. Бяхме отишли за един ден в къщата на мой приятел в Хемптънс. Времето беше хладно, есента отстъпваше пред зимата.
На снимката изглеждахме щастливи и влюбени и мисля, че донякъде наистина бяхме.
Но за най-голямо разочарование на Корин, бях отхвърлил поканата да прекараме нощта там. Не можех да спя до нея с кошмарите, които имах. Освен това не можех да я чукам, макар че тя точно това искаше, защото хотелската стая, която бях резервирал за такива случаи, беше далеч от нас.
Толкова много трудности. Толкова много лъжи и увъртания.
Поех си дълбоко въздух и отхвърлих мислите за миналото.
— Ние с Ева се оженихме миналия месец.
Корин замръзна на място.
Оставих кутията на бюрото, взех смартфона си и ѝ показах снимката на екрана: двамата с Ева се целуваме, след като сме изрекли клетвите си.
Корин извърна глава и погледна встрани. После взе кутията, прехвърли горните снимки и извади една, на която двамата с нея бяхме на плажа.
Бях до кръста във водата сред прибоя на вълните. Корин се беше обвила около мен, обхванала ме беше през кръста с крака, прегърнала ме бе през раменете и беше заровила ръце в косата ми. Беше отметнала глава назад и се смееше, всичко в нея излъчваше щастие. Аз я държах здраво, вдигнал глава нагоре, за да я виждам. В погледа ми имаше благодарност и възхищение. Обич. Желание. Всеки външен човек би си помислил, че това е любов.
Именно такава беше целта ѝ. Отричах някога да съм обичал друга жена освен Ева и това беше самата истина. Но Корин бе твърдо решена да докаже пред очите на всички, че лъжа.
Наведе се, загледа се в снимката, а после вдигна поглед към мен. Беше повече от ясно какво очакваше: надяваше се, че изведнъж ще ме озари прозрение. Започна да върти медальона си между пръстите и тогава се сетих, че аз ѝ го бях подарил — златно сърчице на обикновена верижка.
По дяволите! Дори не си спомнях кой бе направил тази снимка и къде сме били по онова време, не че имаше някакво значение.
— Какво очакваш да докажеш с тези снимки, Корин? Бяхме гаджета. Всичко свърши. Ти се омъжи, сега и аз съм женен. Нищо не е останало между нас.
— Тогава защо се разстройваш толкова? Ти не си безразличен, Гидиън.
— Не, ядосан съм. Тези снимки само ме карат да ценя още повече отношенията си с Ева. И тъй като знам, че те определено ще я наранят, няма как да си спомням миналото с добро. Виждаме се за последен път, Корин! — Погледнах я право в очите, за да разбере, че ѝ говоря съвсем сериозно. — Ако дойдеш отново тук, охраната няма да те пусне.
— Няма да дойда отново. Ти ще трябва да…
Скот позвъни по телефона и аз вдигнах слушалката:
— Да.
— Госпожица Трамел е тук.
Облегнах се отново на бюрото и натиснах бутона, който отваря вратата. Миг по-късно Ева влезе в кабинета ми.
Дали някога ще настъпи ден, в който ще мога да я видя, без да изпитам чувството, че земята под краката ми се движи?
Ева спря изведнъж и това ми даде възможност да я огледам от горе до долу. Беше естествено руса, светлите кичури обграждаха нежното ѝ лице и подчертаваха бурните ѝ сиви очи, в които можех да се взирам часове наред. Беше дребна, с опасно закръглени форми, тялото ѝ беше меко, идеално да се търкаляш в леглото с него.
Ако не беше подчертаната ѝ чувственост, която винаги ме караше да мисля и да копнея за необуздан секс, бих я нарекъл ангелски красива.
Неволно в съзнанието ми изплува споменът за аромата ѝ и усетих тялото ѝ в ръцете си. Сетих се за гърления ѝ смях, който ми доставяше такава радост, и за избухливия ѝ характер, който ме изправяше на нокти, и това разтърси цялото ми същество. Всичко в мен оживя, сетивата ми се събудиха и усетих онзи прилив на енергия, който изпитвах само в нейно присъствие.