Выбрать главу

А какво ми носеше тя?

Всичко.

Ангъс светна, когато видя Ева да излиза от „Кросфайър“, и това ме трогна по начин, който трудно бих могъл да обясня. Ангъс Маклауд беше човек със спокоен характер. Рядко показваше каквито и да е емоции, но за Ева правеше изключение.

Или вероятно не можеше да се въздържи. Бог ми е свидетел, че аз не можех.

— Здрасти, Ангъс — поздрави го Ева и му се усмихна широко и открито. — Днес изглеждаш особено елегантен.

Наблюдавах как мъжът, когото обичах като свой баща, докосна крайчеца на шофьорската си фуражка и отвърна на усмивката с известно смущение.

След самоубийството на баща ми целият ми живот се преобърна. През последвалите объркани години единственият ми източник на сигурност беше Ангъс. Той беше нает за шофьор и бодигард, но в крайна сметка се оказа моят спасителен пояс. По времето, когато се чувствах самотен и предаден, когато дори собствената ми майка отказваше да ми повярва, че съм изнасилван многократно от психотерапевта си, Ангъс беше единствената ми опора. Никога не се съмняваше в мен. А щом се отделих от семейството и заживях сам, той ме последва.

Когато изгубих от поглед елегантните стегнати крака на жена ми и тя се настани на задната седалка на бентлито, Ангъс се обърна към мен и каза:

— Гледай този път да не оплескаш работата, момко.

Изкривих унило устни и отвърнах шеговито:

— Благодаря, че ми гласуваш такова доверие.

Настаних се до Ева, а в това време Ангъс заобиколи колата и седна на шофьорското

място. Поставих ръка на бедрото на жена си и зачаках тя да вдигне поглед към мен.

— Искам този уикенд да те заведа в къщата на плажа.

Ева задържа дъха си за миг, след което издиша шумно:

— Мама ни покани в Уестпорт. Стантън е поканил племенника си Мартин, както и приятелката му Лейси, тя е съквартирантка на Мегуми, не знам дали си спомняш… Разбира се, Кари също ще дойде. Както и да е, вече казах, че ще отидем.

Опитах се да не се разочаровам и премислих възможностите си.

— Добре е да прекараме известно време със семейството — продължи тя. — Освен това мама иска да обсъдим плана ми.

Изслушах я, докато ми предаваше разговора, който бе провела с Моника по време на обедната почивка. След като приключи с разказа, Ева впери поглед в мен изпитателно.

— Майка ми смята, че няма да одобриш идеята ми, но ти и преди си използвал папараците. Сграбчи ме на тротоара и ме целува, докато загубих ума и дума. Искаше да ни снимат и да публикуват снимката.

— Да, но възможността дойде сама, не съм я търсил съзнателно. Моника е права, има разлика.

Ева посърна, затова промених стратегията си. Исках тя да взема дейно участие, така че трябваше да ѝ дам подкрепа и признание, а не да съм поредното препятствие.

— Но ти също си права, ангелчето ми. Щом има читателска аудитория за книгата на Корин, значи има пазарна ниша, която трябва да бъде запълнена, и ние ще се погрижим за това.

Усмивката, изгряла на лицето ѝ, беше заслужената ми награди.

— Помислих си, че можем да помолим Кари да ни направи и някои по-интимни снимки този уикенд — продължи Ева. — Да улови някои моменти, които са по-лични и непринудени, не като фотографиите ни от червения килим. Можем да продадем на медиите кадрите, които най-много ни харесват, а парите да дарим на „Кросроудс“.

Благотворителната фондация, която бях основал, разполагаше с достатъчно средства, но разбирах, че за Ева събирането на пари за добра кауза беше още един плюс към плана ѝ срещу книгата на Корин, която претендираше да разкрие цялата истина за някогашната ни връзка. Тъй като съжалявах за болката, която тази книга щеше да причини на жена ми, бях готов да ѝ съдействам по всякакъв начин. И все пак не възнамерявах да се откажа от битката да прекарам уикенда насаме с Ева.

Можем да отидем само за един ден — предложих. Започнах преговорите по този начин, за да имам възможност да отстъпвам. — От петък вечерта до неделя сутринта ще бъдем в Северна Каролина, а след това — в Уестпорт.

— Да пътуваме от Северна Каролина, през Кънектикът, до Манхатън за един ден? Ти луд ли си?

— Тогава нека да е от петък вечерта до събота вечерта.

— Не можем да прекарваме насаме толкова време, Гидиън — каза Ева тихо и постави ръка върху моята. — Известно време трябва да следваме съвета на доктор Питърсън. Мисля, че е добре да излизаме на срещи, да бъдем повече сред хора, да помислим как да се справяме с… проблемите, без да използваме секса като помощно средство.