Засмях се.
— Помолих Крис да дойде, за да има Гидиън известна подкрепа.
Нашата група — Гидиън, аз, Кари, татко и Крис — пристигна около десет часа сутринта. Малко след дванайсет от хотела дойде семейството на баща ми заедно с всички необходими продукти, за да може баба да сготви прословутото си посоле[18]. Твърдеше, че то може да успокои дори най-наранената душа. Не знам дали е вярно, но нейният вариант на класическата мексиканска яхния наистина беше изключително вкусен.
— Крие го е оставил да се оправя сам — заяви Кари — също като теб.
— Какво мога да направя? О, боже! — захилих се. — Баба току-що му връчи готварска престилка.
В началото, когато всички се появиха, бях леко нервна. Като малка не прекарвах много време със семейството на баща ми, а след като се записах да следвам в университета в Сан Диего, им ходих на гости в Тексас само няколко пъти. Членовете на семейство Рейъс бяха доста резервирани към мен по време на посещенията ми, а аз се питах дали не приличам твърде много на жената, която, както всички знаеха, бе разбила сърцето на татко. Виждали бяха майка ми само веднъж и не я бяха харесали. Смятаха, че баща ми се е прицелил препалено високо и любовта към нея няма да му донесе нищо добро.
Затова, когато баба ми още с пристигането си се запъти е решителна крачка към Гидиън и обхвана лицето му с две ръце, аз — също като него — затаих дъх.
Баба отметна косата от лицето му, завъртя главата му първо на едната, а после и на другата страна и заяви, че вижда в него много от чертите на баща ми. Гидиън, който владееше испански, ѝ отговори на родния ѝ език. Прие изказването ѝ като изключителен комплимент. Баба изпадна във възторг и продължи да му говори на испански, като изстрелваше думите със скоростта на куршуми.
— Трей ми се обади вчера — подхвърли Кари някак между другото.
Погледнах го.
— Наистина ли? Как мина разговорът?
— Бебчо, ти казала ли си му нещо, за да го накараш да ми се обади?
Опитах се да си придам възможно най-невинен вид и попитах:
— Защо мислиш така?
Погледна ме така, сякаш всичко му беше ясно, и се усмихна кисело.
— Значи си го направила.
— Казах му само, че няма да го чакаш вечно.
— Да… — Кари също се опита да изглежда невинно. Можех само да се надявам, че съм се справила по-добре. — Нали знаеш, че дори да ми предлага секс от съжаление, няма да му откажа. Благодаря, че ме уреди.
Бутнах го лекичко по рамото:
— Ти си пълен глупак.
Нещо се бе променило в Кари през последните седмици. Вече не прибягваше до обичайните си саморазрушителни практики за да се справи с проблемите си. И тъй като успяваше и без тях, започвах все повече да вярвам, че няма да се подхлъзне отново и да се върне назад.
— Така е — съгласи се. Усмихна ми се ослепително и този път усмивката му беше искрена, а не онази самоуверена гримаса, която така добре познавах. — Но мисълта да чукам Трей много ме изкушава. Предполагам, че и той се изкушава от същото, така че би трябвало да се възползвам.
— Ще се видите ли?
Кари кимна.
— Ще дойде с мен у Стантън в понеделник на възпоменателната служба в памет на Моника.
— О! — въздъхнах и ми стана болно.
Тази сутрин Кланси се беше обадил на Гидиън, за да го помоли да разпространи информацията.
Дали не трябваше аз да организирам възпоменанието и да спестя усилието на Стантън? Наистина не знаех. Още се опитвах да приема факта, че мама вече я няма. След като предишната нощ плаках часове наред, сега ме обзе тежко чувство ни вина. Казала бях на майка си ужасно много неща, за които вече съжалявах. Дразнила се бях на постъпките ѝ и твърде често бях мислила за нея без необходимото уважение. Но вече не можех да върна назад думите и действията си.
Осъзнах, че най-голямото ѝ прегрешение бе, че ме е обичали твърде много.
Така, както вторият ми баща бе обичал нея: прекомерно.
— Опитах се да се обадя на Стантън, но се включва само гласовата му поща — признах.
— Аз също. — Кари разтърка наболата си брада. — Надявам се че е добре, но съм сигурен, че не е.
— Според мен ще мине доста време, преди някой от нас да се почувства добре.
За момент настъпи мълчание, после Кари заговори:
— Сутринта, преди да тръгнем към летището, говорих с баща ти за плановете му да се премести в Ню Йорк.
Сбърчих нос.
— Много ми се иска да е близо до мен, но все си мисля, че ще се чувствам неудобно, ако работи за Гидиън.
Кари кимна бавно.
— Имаш право.
— Ти какво мислиш?