Затворих очи и отпратих тъгата обратно в кутията, в която я бях затворила за днес. Исках да отпразнувам рождения ден на Гидиън, защото на тази дата той се бе появил на бял свят, а впоследствие и в живота ми.
Подскочих, когато някой обви кръста ми с топли мускулести ръце и ме притисна до познато стегнато тяло.
Гидиън подпря брадичка на главата ми. Усетих как дълбока въздишка надигна гърдите му, когато го прегърнах.
След малко се отдръпнах леко и казах:
— Учудена съм, че баба те остави да ѝ се изплъзнеш.
Засмя се.
— Каза ми, че ѝ приличам на баща ти. Е, тя пък ми прилича на теб.
Което, предполагам, беше съвсем възможно, тъй като бях кръстена на нея.
— Защото не те пускам от ненаситните си лапи ли?
— Защото, въпреки че ме плаши, не мога да се отделя от нея и да си тръгна.
Думите му ме трогнаха. Обърнах глава и опрях буза на сърцето му, заслушах се в силните му равномерни удари.
— Не знаех, че ще идват брат ти и сестра ти.
— И аз не знаех.
— Как приемаш присъствието на Кристофър?
Сви рамене:
— Не ме интересува, стига да не се държи като задник.
— Правилно.
Щом неочакваната поява на брат му не го дразнеше, значи нямаше за какво да се тревожа.
— Трябва да ти споделя нещо — заяви Гидиън — за Кристофър, Но сега не му е времето.
Отворих уста да възразя, но се спрях. Беше прав. Днес трябваше да подновим клетвите си в присъствието на приятелите и семействата си. Празнувахме истински радостен повод — рож дения му ден, така че нямаше място за тъга и съжаление. И все пак денят бе помрачен от мъката, която трябваше да прикрием, Съвсем излишно беше да си причиняваме още неприятности.
— Имам нещо за теб — казах му.
— Ммм… Изкушавам се, ангелчето ми, но наоколо има прекалено много хора.
Трябваше ми секунда, за да разбера, че нарочно ме дразни.
— О, боже, ти наистина си сексманиак!
Бръкнах в джоба си и стиснах в ръка подаръка, поставен на сигурна място в кадифена торбичка. Към него имаше и красива кутия, но предпочетох да го нося в джоба си. Надявах се спонтанно да намеря най-подходящия момент, в който да му го дам. Не исках да е по същото време, когато всички останали ще поднесат подаръците си.
Обърнах се с лице към Гидиън, извадих подаръка и му го поднесох на отворените си длани.
— Честит рожден ден, шампионе!
Вдигна поглед от ръцете към лицето ми. В очите му видях онзи блясък, който се появяваше само когато му подарявам нещо и ме караше да искам да му дам още, да му дам всичко.
Съпругът ми заслужаваше толкова много да бъде щастлив. Мисията в живота ми щеше да е винаги да го правя щастлив.
Гидиън взе торбичката и я развърза.
— Искам само да знаеш — започнах, за да прикрия нервността си, — че е ужасно трудно да купиш подарък на човек, който притежава всичко, включително и значителна част от Манхатън.
— Не очаквах нищо, но твоите подаръци винаги ми харесват.
Издишах шумно.
— Е, може и да не поискаш да го носиш, но няма значение. Не се чувствай длъжен да…
Гидиън пое нетърпеливо в дланта си платинения джобен часовник „Вашерон Константин“ и лъскавото му покритие заблестя на слънцето. Прехапах долната си устна и зачаках да го отвори.
Гидиън прочете на глас гравираните думи — „Твоя завинаги. Ева“.
— Може да се сложи малка снимка над надписа. Исках тя да е от церемонията, на която подновяваме клетвите си, но… — Прокашлях се, понеже той ме погледна с такава любов, че в стомаха ми запърхаха безброй пеперуди. — Знам, че е старомоден. Просто си помислих, че тъй като носиш елек под сакото, може да го използваш. Макар че ти носиш ръчен часовник и сигурно не е така. И все пак…
Целуна ме и ме накара да млъкна.
— Ще го пазя като очите си. Благодаря ти.
— О! — Облизах устни и усетих вкуса му. — Радвам се. Има и верижка към него в кутийката му.
Гидиън прибра внимателно часовника в торбичката и го сложи в джоба си.
— Аз също имам нещо за теб.
— Внимавай — подразних го на свой ред. — Имаме публика.
Гидиън погледна през рамо и видя, че много от роднините ни са излезли на терасата. От фирмата за кетъринг бяха подредили на открито маси с напитки и храна и хората започваха да си похапват, докато свинското за посолето на баба се готвеше във фурната.
Съпругът ми протегна юмрук, отвори го и ми показа прекрасната брачна халка, която лежеше на дланта му. По целия пръстен имаше големи кръгли диаманти, поставени в жлебмо, които хвърляха разноцветни искри.