Вдигнах вежди в мълчалив въпрос.
— Трябва да поговорим — заяви Кланси и направи знак към коридора зад гърба ми, без да чака съгласие.
— Добре, ти води.
Последвах го в библиотеката и огледах полиците с книги, които покриваха стените.
Това беше мъжко помещение. Миришеше на кожа и хартия, а преобладаващите цветове бяха кафяво и тъмнозелено. Оформени бяха четири къта за сядане, барът бе добре зареден и подканваше гостите да се настанят удобно и да не бързат да си тръгват.
Кланси затвори вратата след нас и се настани в едно от двете кресла срещу незапалената камина. Аз седнах в другото.
Заговори без заобикалки:
— Госпожа Стантън ми остави изписани на ръка дневници, в които е описала живота си през последните двайсет и пет години, както и компютърни файлове със записки. Помоли ме да ги предам на Ева след смъртта ѝ.
Опитвах се да сдържа любопитството си и казах:
— Ще се погрижа да ги получи.
Кланси се наведе и подпря лакти на коленете си. Беше едър мъж с мускулести ръце и бедра. Носеше тъмнорусата си коса къса като военен, а в очите му проблясваше хладният смъртоносен поглед на голяма бяла акула. Но погледнеше ли към Ева, омекваше, а погледът му ставаше като на любящ по-голям брат, който иска да я предпази на всяка цена.
— Подбери най-подходящия момент, в който да ѝ ги дадеш — заяви. — А може и да решиш, че изобщо не е необходимо да ги вижда.
— Разбирам.
Значи трябваше да ги прегледам. Стана ми неудобно, като си представих какво предстои да направя.
— Освен това — продължи Кланси — вече имаш и нов финансов ангажимент, който ще трябва да поемеш от името на Лорън. Не е съвсем незначителен, но няма да ти е трудно да се справиш с него.
Изтръпнах, когато чух името, и продължих да го слушам още по-голямо внимание.
Кланси кимна и каза:
— Започнал си да се ровиш в историята ѝ, когато семейство Трамел почина.
— Но ти беше разчистил голяма част от информацията.
Това беше единственото, което със сигурност разбирах от разговора.
— Онова, което успях. Разрових се в миналото ѝ, когато връзката ѝ с господин Стантън стана сериозна. Попитах я директно и тя ми разкри това, което ще ти разкажа и аз и за което господин Стантън няма представа. Бих искал всичко да си остане така. Той беше щастлив. Нейната самоличност по никакъв на чин не го засяга, затова не е необходимо да узнава нищо.
Каквато и да е историята ѝ, явно бе разколебала Кланси. Оставаше да видим дали ще разколебае и мен.
Замълча за момент.
— Ще разбереш подробности от дневниците. Не съм ги чел, но разказана от самата Лорън, историята със сигурност е по-покъртителна от сухите факти, които ще ти изложа аз.
— Разбирам. Продължавай.
— Лорън Китри е израснала в малко градче в покрайнините на Остин, Тексас.
Семейството ѝ е било бедно. Майка ѝ изоставила нея, близначката ѝ и баща им, който работел като ратай в близко ранчо. Той бил зает човек, нито имал време, нито знаел как да отгледа две красиви вироглави момичета.
Облегнах се назад, извиках в съзнанието си образа на Ева и се опитах да си представя две еднакви Моники в тийнейджърска възраст. Резултатът бе повече от поразяващ.
— Както можеш да предположиш — продължи Кланси, — те не останали незабелязани. Малко преди да завършат гимназия, привлекли вниманието на група богати колежанчета от Остин. Грубияни, които си въобразявали, че всичко им е позволено. Лидер им бил Джаксън Трамел.
Кимнах.
— И тя се е омъжила за него.
— Това е станало по-късно — отвърна сухо. — Лорън знаела как да се оправя с мъжете от самото начало. Искала да живее различно от родителите си, но разпознавала негодниците отдалече. Отблъсквала Джаксън Трамел много пъти. Сестра ѝ Катрин обаче не била толкова умна. Решила, че Трамел ще ѝ даде по-добър живот.
Отпуснах се назад, обзет от неприятно предчувствие.
— Дали искам да чуя цялата история?
— Въпреки съветите на Лорън Катрин излязла с него. Когато не се прибрала у дома нито вечерта, нито на следващия ден, Лорън извикала полицията. Местен фермер открил Катрин в нивата си, изпаднала почти в безсъзнание от опасна доза наркотици и алкохол. Била жестоко изнасилена. Така и не било доказано, но се предполага, че са участвали няколко души.
— Боже!
— Катрин била в тежко състояние — продължи Кланси. — Халюциногенните наркотици и физическата травма от груповото изнасилване причинили нелечимо увреждане на мозъка ѝ. Нуждаела се от денонощни грижи за неопределен период, а баща им не можел да плати лечението ѝ.
Вече не ме свърташе на едно място, отидох до бара и установих, че последното, от което се нуждая в момента, е питие.