Стреснах се, погледнах часовника си и установих, че доста дълго съм стоял тук, потънал в мисли. Оказа се трудно да се върна обратно в настоящето и да спра да разсъждавам върху трагичната история на Лорън. Не можех да променя миналото.
Но ми беше ясно какво трябва да направя от тук нататък. Щях да се погрижа за лечението на сестра ѝ. Както и за обичната ѝ дъщеря. По този начин щях да отдам почит на някогашната Моника. И един ден, когато преценя, че е настъпил подходящ момент, щях да запозная Ева с истинското ѝ лице.
— Обичам те — казах на жена си и я хванах за ръка.
— Добре ли си? — попита ме Ева, познаваше настроенията ми толкова добре.
— Да. — Докоснах бузата ѝ и се усмихнах леко. — Да вървим.
ЕПИЛОГ
— Много странен избор на хотел за меден месец.
Извръщам глава и виждам, че майка ми се е излегнала в шезлонга домен на терасата. Носи лилав бански, кожата ѝ е стегната и леко загоряла от слънцето, а ноктите ù са лакирани в елегантно бежово.
Щастлива съм. Толкова се радвам да я видя отново.
— Това е интимна шега между мен и Гидиън — обяснявам ù и поглеждам към Тихия океан, който блести отвъд изумрудено-зелената гора пред нас. — Казах му, че си фантазирам за Тарзан, и той ни намери тази луксозна къща на дърво.
Останах очарована, когато видях за първи път къщичката (която всъщност бе част от хотел), качена високо в прегръдките на древна индийска смокиня. Панорамната гледка, която се разкрива от терасата ѝ, е невероятно красива и с Гидиън ѝ се наслаждаваме всеки път, когато излезем от покритото си с листа убежище.
— Значи ти си Джейн… — Мама поклаща глава. — Дори не искам да го коментирам.
Ухилвам се. Радвам се, че все още мога да я шокирам толкова, че да я оставя без думи.
Въздъхва, отпуска глава назад и затваря очи, за да се попече на слънце.
— Много е хубаво, че баща ти реши да се премести в Ню Йорк. Далеч по-спокойна съм, като знам, че ще е близо до теб.
— А, да… Започвам да свиквам с тази мисъл.
Трудно ми е да приема, че мама е била съвсем различен човек от жената, за която я смятах. Чудя се дали да повдигна въпроса. Имах малко време с нея и не исках да развалям удоволствието от срещата. Но тя бе писала дневника си под формата на писма домен и не можех да устоя на желанието да им отговоря.
— Прочетох дневниците ти — казвам.
— Знам — отговаря ми съвсем небрежно.
Изпитвам гняв и озлобление, но ги избутвам встрани.
— Защо неми сподели миналото си по-рано?
— Исках да го направя — изрича и се обръща към мен. — Когато беше малка, възнамерявах да го направя някой ден. След това се случи… онова с Нейтън и ти трябваше време да се възстановиш от травмата. После срещна Гидиън. Все си мислех, че имам още време.
Знам, че не е съвсем вярно. Животът продължава. Човек винаги си намира извинение, за да почака още малко. Майка ми не е чакала момент, когато ще съм в състояние да приема постъпките от миналото ѝ, просто е чакала, докато може.
Само една силна жена би могла да направи подобен избор и да предприеме такива действия, за да защити сестра си. Почувствах се добре, след като научих, че е била такава, но най-хубавото беше, че разбрах причината да проявява слабост. Майка ми се е измъчвала заради миналото си.
Мисълта, че е убила Джаксън, я е преследвала, защото го е мразела до дъното на душата си и сее зарадвала, когато го е видяла мъртъв, макар да е изпитвала ужас от самото убийство.
Раздялата с баща ми, както и необходимостта да живее така, сякаш сестра ѝ не съществува, почти я бяха унищожили. Майка ми се бе разделила с две късчета от сърцето си и все пак бе успяла да продължи напред. Сега вече разбирах прекомерното ѝ желание да ме предпазва от всичко — не е можела да си представи, че ще оцелее, ако загуби и мен.
— Гидиън предложи да посетим Катрин, като се върнем — казвам ѝ. — Обмисляме да я преместим по-близо до нас, за да бъде част от живота ни.
Опитвам се да събера сили за тази среща, защото знам, че леля ми и майка ми са били близначки.
Майка ми ме поглежда и се усмихва тъжно.
— Ще се радва да те види. Години наред съм ѝ разказвала за теб.
— Наистина ли?
От дневниците научих, че мама рядко е успявала да посети Катрин, тъй като съпрузите ѝ са предпочитали да я държат близо до себе си. Можела е дай изпраща само писма и картички, тъй като имейлите и телефонните разговори оставят следи.