Сръчках го с лакът.
Гидиън ми беше разказал за записките на Хю, както и че Крис е говорил с Кристофър. Не знаехме какво са си казали тогава. Споделеното по време на разговора щеше да си остане само между баща и син. Но каквото и да беше, Кристофър бе изпратил два имейла на Гидиън и вече трети път го молеше за съвет.
— Само по делови въпроси ли говорите?
— Да, но знаеш ли какви въпроси ми задава? Такива, на които вече знае отговора.
— А нещо лично?
Крис бе уверил Гидиън, че не е разказал на брат му нищо за изнасилванията, и съпругът ми нямаше желание да промени това. През годините Кристофър му беше нанесъл доста удари и Гидиън нямаше намерение да му прости просто така, освен ако той не му се извини.
Мъжът ми сви рамене:
— Пита дали се забавляваме… какво е времето… такива неща.
— Струва ми се, че по свой начин се опитва да ти подаде ръка — казах и смених темата: — Искаш ли да отидем на плажа?
— Бихме могли…
Обърнах се и го погледнах.
— Нещо друго ли имаш наум?
— Бих искал да чуя мнението ти по някои въпроси, преди да свърша с работата за днес.
— Добре. Само да си изпия кафето.
Усмихвах се, докато си приготвяхме кафе. После отидохме в кабинета на Гидиън и той включи лаптопа.
Образът на екрана казваше достатъчно. Придърпах си стол и седнах.
— Пак ли ще работим върху „Джен тен“?
Досега бях видяла десетина различни концепции за реклама. Някои от посланията бяха умни, други — твърде умни, а някои бяха съвсем обикновени.
— Изглаждаме нещата до последния момент — обясни Гидиън. Постави едната си ръка на облегалката на стола, а другата на бюрото, така че да ме обгърне с топлата си кожа и прекрасния си мъжествен аромат. — А имаме и съвсем нови идеи.
Прегледах ги и кимнах одобрително на повечето, но поклатих глава при една от тях:
— Тази не става.
— На мен също не ми харесва — съгласи се Гидиън. — Какво по-точно не ти допада?
— Мисля, че изпраща грешно послание. Сякаш прекалено заетата съпруга, майка и бизнесдама може да получи малко спокойствие само ако отвлече вниманието на семейството си с „Джен тен“ — казах и го погледнах. — Жените лесно се справят с различните роли в живота си. Да я покажем как се забавлява заедно със семейството си, как на нея самата ѝ е приятно да играе с „Джен тен“.
Гидиън кимна.
— Казах, че няма да повдигам въпроса отново, но като стана дума за различните роли на жената… още ли не съжаляваш, че напусна работа?
— Не, не съжалявам — отвърнах без колебание. — Но все пак искам да работя — поясних — и няма да се задоволя дълго да ти помагам за неща, за които не ти трябва помощ. Ще открием къде ми е мястото.
Изкриви устни и се усмихна кисело:
— Ценя мнението ти, иначе нямаше да те питам за него.
— Знаеш какво искам да кажа.
— Знам. — Чукна по тъчпада и на екрана се появи презентация. — Ето някои от проектите, които в момента са ни приоритет. Погледни ги, когато имаш време, и ми кажи кой от тях ти се струва най-интересен.
— За теб всичките са интересни, нали?
— Разбира се.
— Добре.
Щях да направя няколко списъка, за да подредя проектите според това колко са ми интересни, но и според познанията и уменията ми в съответната сфера. После щях да направя необходимите препратки. Но най-важното — щях да обсъдя всичко с Гидиън. Когато работех с него, най-голямо удоволствие ми доставяше да наблюдавам как работи острият му като бръснач ум.
— Не искам да те ограничавам — каза тихо, прокара ръка по рамото ми, а после я плъзна надолу. — Искам да полетиш нависоко.
— Знам, миличък.
Взех ръката, с която ме галеше, и я целунах.
Когато имаш такъв любящ съпруг, ограниченията не съществуват.
Слънцето се скри зад хоризонта и океанът сякаш пламна.
Гидиън напълни отново чашите ни с шампанско и няколко капки от златистата течност преляха, докато яхтата се носеше плавно по вълните.
— Толкова е приятно — изрече и ми се усмихна спокойно.
— Радвам се, че ти харесва.
Удивлявах се, като го виждах толкова щастлив и безгрижен. Винаги ми бе напомнял за буря. Светкавици и гръмотевици, сурова красота и сила, които могат да са едновременно опасни и завладяващи. Беше почти неудържим като вихъра на торнадо.
Сега бих го описала като спокойствието, настъпило след буря, което бе още по-могъща природна сила. Вече и двамата… бяхме стабилни. Чувствахме се самоуверени и отдадени. И след като се бяхме открили един друг, всичко ни изглеждаше постижимо.
Ето защо предложих да вечеряме на яхтата.
— Ела тук, ангелчето ми. — Надигна се и ми подаде ръка. Взехме чашите с шампанско, станахме от масата, осветена от свещи, и отидохме на луксозния шезлонг за двама. Настанихме се в него, преплели тела едно в друго.