Думите не бяха достатъчни, никога не са били. Исках да съм нейното ново начало. Но как можеше да стане това, след като се държах като глупаците от миналото ѝ?
Погледна ме с онзи поглед, който разкриваше всичко, което бих предпочел да остане скрито. За първи път бях благодарен за тази нейна способност.
Войнствената ѝ поза изчезна. Погледът ѝ омекна и се изпълни с любов.
— Може би не успях да ти обясня държанието си както трябва.
Седях там и не можех да изразя онова, което се въртеше в главата ми. Когато си говорехме, че ще бъдем един екип и ще споделяме трудностите, не свързвах тези думи с необходимостта на Ева да има правото да изрази съгласие или несъгласие с мен. Мислех си, че мога да я предпазя от неприятностите, пред които се изправяме, и да направя живота ѝ по-лесен. Тя го заслужаваше.
Жена ми ме побутна по рамото.
— Не се ли почувства поне малко по-добре, когато ми разказа съня си снощи?
— Не знам — отвърнах и въздъхнах дълбоко. — Знам само, че си доволна от мен, тъй като го направих. Щом е необходимо… значи ще го правя.
Ева се отпусна на меките възглавници, потрепваше с устни. Погледна към доктор Питърсън.
— Сега аз се чувствам виновна.
Мълчание. Не знаех какво да кажа. Доктор Питърсън чакаше влудяващо търпеливо.
Съпругата ми си пое несигурно дъх и продължи:
— Мислех си, че ако той поне направи опит да се държи както искам, ще види колко по— добре ще се развиват отношенията помежду ни. Но ако така го притискам в ъгъла… ако го изнудвам… — Една сълза се спусна по бузата ѝ и проряза като с нож сърцето ми. — Може би имаме различни представи какво би трябвало да представлява брака ни. А ако това не се промени?
— Ева.
Прегърнах я и я придърпах по-близо до себе си, изпитах благодарност, когато се облегна на мен и сложи глава на рамото ми. Това не беше капитулация. По-скоро временно прекратяване на огъня. Но и толкова ми стигаше.
— Ето че се появи един важен въпрос — намеси се доктор Питърсън. — Нека го обсъдим. Какво ще стане, ако Гидиън така и не успее да бъде толкова откровен с теб, колкото очакваш?
— Не знам. — Ева избърса сълзите си. — Не знам какво ще стане с нас тогава. — Цялата надежда, която изпитваше при влизането ни в кабинета, изчезна. Погалих я по косата и се опитах да кажа нещо, което би ни върнало към онзи миг.
Нищо не ми идваше наум, затова казах само:
— Ти напусна работа заради мен, въпреки че не искаше. Аз разказах съня си, въпреки че не исках. Не е ли това начинът нещата да потръгнат? И двамата правим компромиси.
— Напуснала си работа ли, Ева? — попита доктор Питърсън. — Защо?
Жена ми се сгуши в мен.
— Тя започна да причинява твърде много неприятности и прециншх, че не си заслужава. Освен това Гидиън е прав, той отстъпи малко, така че е справедливо и аз да го сторя.
— Мисля, че компромисите и от двете страни не са били никак малки. А и двамата избрахте да започнем тазвечерния сеанс с нещо друго, което означава, че не се чувствате особено добре по отношение на жертвите, които сте направили. — Докторът се облегна назад и сложи таблета в скута си. — Някой от вас задавал ли си е въпроса защо бързате толкова много?
И двамата вдигнахме поглед към него.
Питърсън се усмихна.
— Мръщите се, затова приемам, че отговорът ви е отрицателен. Като двойка вие притежавате огромна сила. Може би не споделяте всичко, но комуникирате помежду си и го правите по продуктивен начин. Има известна доза гняв и разочарование у вас, но вие ги изразявате открито и зачитате чувствата на другия.
Ева се изправи:
— Но…
— Освен това и двамата имате свой собствен план и се опитвате да манипулирате другия, за да го осъществите. Тревожа се, че има проблеми и промени, които съвсем естествено ще се появят и ще намерят решение с времето, но нито един от вас не е готов да чака. И двамата се опитвате да придвижите връзката си напред с огромна скорост. Минали са само три месеца, откакто се срещнахте. На този етап повечето двойки вземат решение да не се срещат с други потенциални партньори, а вие вече от месец сте женени.
Изпънах рамене:
— Какъв е смисълът да отлагаме неизбежното?
— Ако наистина е неизбежно — отвърна Питърсън и ме погледна добронамерено, — тогава защо да прибързвате? Но не в това е проблемът. И двамата подлагате на изпитание брака си, като притискате другия да действа, преди да е готов за това. И двамата имате свои начини да се справяте с тежки ситуации. Гидиън, ти прекъсваш връзката и се отдръпваш, както си постъпил със семейството си. Ева, ти започваш да се самообвиняваш, когато връзката ти не е успешна, и се отказваш от собствените си нужди, както си го правила при предишните си връзки, при които си проявявала склонност към самоунищожение. Ако продължавате да се поставяте един друг в ситуации, в които се чувствате заплашени, в крайна сметка ще задействате един от тези самозащитни механизми.