Сърцето ми ускори ритъм, а Ева замръзна на място. Самата тя ми беше казала нещо подобно преди, но сега, след като го чуваше от устата на психоаналитика, щеше да разбере, че тревогите ѝ са основателни. Притиснах я до себе си и вдишах аромата ѝ, за да се
успокоя. В този момент изпитвах огромна омраза към Хю и Нейтън. И двамата бяха мъртви, но все още успяваха да рушат живота ни.
— Няма да им позволим да ни победят — прошепна Ева.
Целунах я по главата, благодарен, че я имам до себе си. Мислите ѝ съвпадаха с моите и това силно ме удиви.
Жена ми извърна глава и прокара върха на пръстите си по бузата ми, сивите ѝ очи бяха изпълнени с любов и нежност.
— Знаеш, че не мога да ти се противопоставям дълго. Твърде трудно ми е да стоя далече от теб. Фактът, че ти пръв прекрачваш границата, не означава, че аз влагам по-малко чувства. Просто съм по-упорита от теб.
— Не искам да се караме.
— Тогава да не го правим — отвърна тя простичко. — Днес и двамата предприехме нещо ново: ти започна да говориш, аз напуснах работа. Нека се придържаме към тези промени известно време и да видим какво ще се получи.
— Мога да се справя с това.
Първоначалният ми план беше да заведа Ева на вечеря на тихо и усамотено място, но промених намерението си и вместо това отидохме в „Кросби стрийт хотел“. Ресторантът беше популярен, а около хотела често се навъртаха папараци. Не бях готов да стигам до крайности, но както го обсъдихме при доктор Питърсън, бях готов да правя компромиси за жена си. Щяхме да се срещнем по средата.
— Колко е приятно тук — каза Ева, като оглеждаше светлосивите стени и приглушените лампи, висящи от тавана, докато следвахме момичето, което ни водеше към масата ни.
Стигнахме до местата си, дръпнах стола на Ева и огледах помещението. Както винаги, тя привличаше вниманието на околните. Беше безспорна красавица, но сексапилът ѝ бе нещо, което човек трябваше да види с очите си. Личеше във всяко нейно движение, в държанието ѝ, в извивката на устните.
И тази жена беше моя. Погледът, който хвърлих на всички присъстващи в ресторанта, недвусмислено им показа това.
Седнах срещу нея и се наслаждавах на начина, по който светлината на свещта, поставена на масата, озаряваше златистата ѝ коса и кожа. Блясъкът на устните и погледът в очите ѝ подканваха към дълги и дълбоки целувки. Никой не ме беше гледал така — с пълно разбиране и приемане, съчетани с любов и желание.
Можех да ѝ кажа каквото си поискам и тя щеше да ми повярва. Толкова прост дар, но рядък и безценен. Единствено мълчанието ми можеше да я отблъсне, но истината — никога.
— Ангелчето ми — промълвих и взех ръката ѝ в своята, — ще те попитам още веднъж и след това никога повече няма да повдигна въпроса. Сигурна ли си, че искаш да напуснеш работа?
— Няма ли след двайсет години да ми се сърдиш за това? Няма нещо, което не бихме могли да поправим или отменим, стига само да кажеш.
— Възможно е след двайсет години ти да работиш за мен, шефе! — Гърленият ѝ смях се понесе във въздуха и още повече усили страстта ми към нея. — Не се тревожи, разбра ли? Всъщност, изпитах известно облекчение. Имам твърде много задачи: да си събера багажа, да се преместя при теб, да планирам сватбата. Щом всичко това отмине, ще реша какво да правя по-нататък.
Познавах я добре. Ако имаше някакви съмнения, щях да ги усетя. Това, което долових обаче, беше съвсем различно. И ново.
В нея гореше огън.
Не можех да откъсна очи от нея, дори докато поръчвах виното.
Келнерът се отдалечи и аз се отпуснах, отдадох се на простото удоволствие да се взирам в невероятната си съпруга.
За да ме подразни, Ева навлажни устни с език и се наведе към мен.
— Ти си безумно секси.
Изкривих устни:
— Нима?
Ева отърка крак в моя.
— Ти без съмнение си най-секси мъжът в ресторанта, което много ми харесва. Обичам да се фукам с теб.
Въздъхнах пресилено:
— Все още ме желаеш само заради тялото ми.
— Точно така. Кой се интересува от милиардите ти? Притежаваш много по-ценни неща.
Стиснах крака ѝ между глезените си.
— Като съпругата ми. Тя е най-ценното, което притежавам.
Ева вдигна развеселено вежди:
— Притежаваш, така ли?
Усмихна се на келнера, който се върна с бутилка вино. Докато ѝ наливаше, Ева плъзна закачливо крак по моя, притвори леко клепачи и в погледа ѝ се появи пламъче. Бутнах чашата към нея, наблюдавах как я вдига, как завърта червеното вино в нея и я поднася към носа си, преди да отпие. Измърмори от удоволствие — беше одобрила избора ми — и този звук ме заля ката гореща вълна, което, предполагам, беше и целта ѝ. Галеше бавно крака ми със своя и ме подлудяваше. Възбуждах се все повече, и без това едва издържах след толкова дни на въздържание.