— Наистина си изпаднал в неприятна ситуация — съгласих се, не можех да си представя да съм на негово място. — Просто се опитай да вземеш възможно най-доброто решение. Имаш правото да бъдеш щастлив. Това е възможно най-доброто за всички около теб, включително и за бебето.
— Ако изобщо има бебе. — Кари затвори очи. — Тат каза, че няма да се справи сама. Не иска да стигне до края, ако не съм до нея.
— Не е ли малко късно за такива приказки? — Не можах да прикрия гнева в гласа си.
Татяна беше манипулатор. Невъзможно бе човек да си представи бъдещето и да не
стигне до извода, че тя би причинила само нещастие на невинното дете.
— Не мога дори да го осмисля, Ева. Направо откачам. Цялата ситуация е толкова шибана. — Кари изсумтя и се опита да се засмее. — И само като си помисля, че навремето говорех колко е лесно да се разбереш с нея. Изобщо не ѝ пукаше, че съм бисексуален, не я интересуваше дали имам и други сексуални връзки… Чувствам се добре донякъде, защото сегашното ѝ поведение означава, че вече държи на мен и ме иска само за себе си, но не мога да пренебрегна чувствата си към Трей.
Кари вдигна поглед и ме погледна объркан. Сърцето ме заболя, като видях как се разкъсва.
— Може би трябва да поговоря с нея — предложих.
— И с какво ще помогне това? Вие двете изобщо не се разбирате.
— Не съм ѝ фен — признах. — Но това не пречи. Един женски разговор може да е от помощ, ако се проведе както трябва. Поне не би могъл да влоши положението, нали?
Поколебах се, преди да продължа. Наистина исках да помогна, но добрите ми намерения бяха твърде наивни.
— Винаги може да стане и по-лошо — изсумтя Кари.
— Какъв оптимист си само скастрих го. — Трей знае ли, че си говорил с Татяна и тя няма да се мести при теб?
— Изпратих му съобщение. Нищо не ми отговори. Но аз и не очаквах друго.
— Дай му още малко време.
— Ева, в крайна сметка той иска да бъда сто процента гей. Според него да си бисексуален означава да спиш с когото ти падне. Не може да приеме, че влечението ми към двата пола не ми пречи да бъда верен на един-единствен човек. А може би просто не иска да го проумее.
Въздъхнах тежко.
Май никак не ти помогнах в това отношение. Трей повдигна веднъж въпроса пред мен и аз не му обясних нещата както трябва.
Мисълта за това ме тормозеше от известно време. Трябваше да се свържа с Трей и да се опитам да оправя нещата. Когато той отвори тази тема, Кари беше в болница и се възстановяваше от жесток побой. Тогава не бях в състояние да разсъждавам особено трезво.
— Не можеш да оправиш всичко вместо мен, бебчо. — Той се завъртя, легна по корем и ме погледна. — Но те обичам още повече за това, че се опитваш.
Опитах се да намеря подходящи думи:
— Ти си част от мен — казах му. — За мен е изключително важно да си добре.
— Работя върху това. — Кари прибра косата от лицето си. — Този уикенд, докато сме в Уестпорт, ще се опитам да осмисля възможността Трей да не е част от живота ми. Трябва да гледам реалистично на нещата.
— Ти бъди реалист, аз няма да губя надежда.
— Успех в начинанието. — Поизправи се и подпря лакти на коленете си, главата му клюмна. — И това ме връща обратно към Татяна. Мисля, че съм наясно по въпроса. Не можем да бъдем заедно. Със или без бебе, положението няма да е добро нито за нея, нито за мен.
— Уважавам решението ти.
Трудно ми беше да кажа нещо повече. Винаги щях да се опитвам да дам подкрепа и спокойствие на най-добрия си приятел, но има някои трудни уроци, които човек трябва да научи сам за себе си. Трей, Татяна и Кари — всички те бяха наранени и причината за това бяха решенията, които бе вземал Кари. С действията си той отблъскваше от себе си хората, които го обичаха, предизвикваше ги, за да провери дали ще останат до него. Това изпитание беше обречено на провал. Сега, изправен пред последствията, може би щеше да се промени към по-добро.
Най-добрият ми приятел се усмихна кисело, докато надничаше иззад дългия си бретон със зеленоок поглед.
— Не може изборът ми да зависи само от това каква ще е ползата за мен самия. Отвратително е, но… все някога трябва да порасна.
— Май се отнася за всички ни — отвърнах и се усмихнах окуражително. — Днес напуснах работа.
Всеки път, когато го изричах на глас, ми ставаше все по-лесно да го приема.