— Сериозно?
Погледнах нагоре към тавана и отвърнах:
— Напълно.
Кари подсвирна.
— Да извадя ли бутилката бърбън и чаши?
Потреперих.
— Пфу… знаеш, че не понасям бърбън. Освен това шампанското би било по-подходящо за отпразнуване на оставката ми.
— Наистина ли? Значи искаш да празнуваш?
— Със сигурност няма за какво да тъгувам. — Изпънах ръце над главата си и последните остатъци от напрежение ме напуснаха. — Но през целия ден си мисля само за това.
— И какво?
— Чувствам се добре. Ако Марк бе приел новината по друг начин, може би щях да размисля, но той също напуска, а е работил в тази агенция доста повече от трите месеца, които аз прекарах там. Не е логично да се тревожа повече от него.
— Не е необходимо нещо да е логично, за да е вярно, бебчо. — Взе дистанционното и намали звука на телевизора.
— Прав си, но аз срещнах Гидиън по същото време, когато започнах работа в „Уотърс Фийлд & Лийман“. Реално погледнато, човек не може да прави сравнение между работата си, на която е бил само три месеца, и съпруга си, с когото ще прекара остатъка от живота си.
Кари ме погледна:
— Изведнъж от разумна стана практична. Започва да става все по-лошо.
— О, я млъквай!
Най-добрият ми приятел никога не ме оставяше да се измъкна с лесно обяснение. Тъй като бях склонна да се самозаблуждавам, неговата откровеност и прямота изпълняваха ролята на огледалото, от което се нуждаех.
Усмивката ми изчезна.
— Искам още.
— От какво?
— От всичко — отвърнах и отново погледнах към него. — Гидиън има особено присъствие, нали разбираш. В момента, в който влезе в стаята, всички стават сериозни и насочват вниманието си към него. Искам и аз да бъда като него.
— Ти се омъжи за такъв човек. И всъщност вече получаваш това внимание заради името и банковата му сметка.
Изправих се.
— Искам да го получавам, защото сама съм го заслужила, Кари. Джефри Крос е оставил след себе си много хора, които искат възмездие от сина му. А и самият Гидиън си е създал врагове като семейство Лукас, например.
— Кое семейство?
Сбърчих нос.
— Онази откачалка Ани Лукас и не по-малко побърканият ѝ съпруг — отвърнах и изведнъж се сетих. — Господи, Кари! Забраних да ти кажа. Става въпрос за онази червенокосата, с която се занасяше на вечерята преди няколко седмици. Тя е Ани Лукас.
— За какво, по дяволите, говориш?
— Спомняш ли си, че те помолих да потърсиш информация за доктор Теранс Лукас. Ани е жена му.
Объркването му беше очевидно.
Не можех да продължа и да му разкажа как Тери Лукас е прегледал Гидиън като дете и е излъгал, че не открива признаци на сексуално насилие. Постъпил е по този начин, за да предпази зет си Хю от ударите на закона. Никога нямаше да проумея как е могъл да постъпи по този начин, независимо от това колко много обича жена си. Що се отнася до Ани, Гидиън бе спал с нея, за да си отмъсти на мъжа ѝ, но физическата ѝ прилика с брат ѝ бе довела до сексуални извращения и мисълта за тях все още преследваше Гидиън. Беше наказал Ани за греховете на брат ѝ, но с това бе нанесъл непоправими психически травми както на нея, така и на себе си.
Затова в момента с Гидиън имахме двама смъртни врагове, с които трябваше да се справим.
Обясних го на Кари, доколкото можех:
— Между Гидиън и семейство Лукас има извратени отношения, които не мога напълно да разбера, и фактът, че онази вечер вие с Ани се озовахте заедно, не е никак случаен. Тя е планирала всичко да се получи точно по този начин.
— Защо?
— Защото е побъркана и знае, че тази мисъл ще ме тормози.
— А теб какво те интересува с кого се забърквам аз?
— Кари… ти винаги ме интересуваш.
Чух, че мобилният ми телефон иззвъня. Мелодията на Hanging by a moment[3] ми подсказа, че се обажда съпругът ми. Станах.
— Но в този случай важното е, че го е направила съвсем преднамерено. Ти не си някоя случайна сексуална забежка. Тази жена съвсем съзнателно се е насочила към теб, защото знае, че си най-добрият ми приятел.
— Не виждам как би могла да постигне нещо по този начин.
— Опитва се да покаже среден пръст на Гидиън. Най-голямото ѝ желание на света е да привлече вниманието му.
Кари вдигна учудено вежди.
— Всичко това звучи ужасно побъркано, но както и да е. Неотдавна отново я срещнах съвсем случайно.
— Какво? Кога?
— Май беше миналата седмица. — Кари сви рамене. — Тъкмо бях приключил със снимките и таксито ме чакаше пред студиото. В същия момент тя излезе от едно кафене със своя приятелка. Стана съвсем неочаквано.