Поклатих глава. Телефонът ми спря да звъни.
— Няма начин да е случайно. Тя каза ли ти нещо?
— Разбира се. Пофлиртува малко, което не беше никак изненадващо, като се има предвид последната ни среща. Отрязах я, казах ѝ, че в момента имам сериозна връзка. Тя го прие съвсем спокойно. Пожела ми успех и отново ми благодари за приятно прекараното време. Тръгна надолу по улицата. Това беше всичко.
Телефонът ми отново започна да звъни.
— Ако случайно я срещнеш отново, тръгни в обратната посока и ми се обади. Разбра ли?
— Добре, но ти криеш нещо от мен, така че нищо не разбирам. Чакай да поговоря с
Гидиън. — Забързах се към телефона, взех го и натиснах копчето: — Здрасти!
— Под душа ли беше? — измърмори Гидиън. — Сигурно в момента си гола и мокра, ангелчето ми…
— О, боже. Чакай малко. — Отдръпнах телефона от ухото си и се върнах обратно при Кари. — Тя с перука ли беше, когато я видя?
Кари вдигна вежди.
— Откъде, по дяволите, мога да знам?
— Косата ѝ дълга ли беше като първия път, когато я видя?
— Да, съвсем същата.
Кимнах мрачно. Ани носеше косата си късо подстригана — на всички нейни снимки, които бях виждала, беше с една и съща прическа. На вечерята, когато преследваше Кари, си беше сложила перука, целта ѝ бе да се отърве от мен и да заблуди Гидиън.
Може би това беше новият ѝ стил.
Или пък имаше специални планове за Кари.
Приближих отново телефона до ухото си.
— Трябва веднага да дойдеш тук, Гидиън. И доведи Ангъс със себе си.
Навярно нещо в тона ми бе издало опасенията ми, защото Гидиън се появи заедно с Ангъс и Раул. Отворих вратата и видях тримата мъже в коридора, съпругът ми беше най-отпред, в центъра, а бодигардовете бяха застанали от двете му страни. Излъчването им беше, меко казано, напрегнато.
Гидиън бе разхлабил вратовръзката си, беше разкопчал яката на ризата си и жилетката на костюма си, но бе облечен по същия начин, както когато се разделихме. Беше ужасно секси с леко разрошената си коса и веднага усетих, че се възбуждам. Бях истински изкушена да продължа да свалям елегантните му скъпи дрехи и да разкрия първичната сила и красота на мъжапод тях. Облечен, Гидиън изглеждаше страшно съблазнително, но когато беше гол, гледката бе несравнима.
Вперих очи в него и погледът ми ме издаде. Той вдигна нагоре тъмните си извити вежди и изви закачливо краищата на устните си.
— Добър вечер и на теб — подразни ме в отговор на страстния ми поглед.
Мъжете от двете му страни бяха негова пълна противоположност, безупречно облечени в ушити по поръчка строги черни костюми, бели ризи и семпли черни вратовръзки.
До този момент не бях забелязала колко излишно е присъствието на Ангъс и Раул до Гидиън — той без съмнение можеше без чужда помощ да се справи с всяко посегателство.
Както винаги Раул стоеше с каменно изражение, лицето на Ангъс също изглеждаше безизразно, но от закачливия му поглед се досетих, че е доловил предизвикателния начин, по който бях погледнала шефа му.
Изчервих се.
Отдръпнах се от вратата и ги пуснах да влязат. Ангъс и Раул веднага се насочиха към хола, където ги очакваше Кари. Гидиън изостана от тях и ме изчака да затворя вратата.
— Гледаш ме по този начин, ангелчето ми, а поиска да доведа Ангъс със себе си. Обясни ми какво става.
От думите му ме напуши смях — тъкмо това бе необходимо, за да изчезне напрежението ми.
— Как бих могла да се въздържа, изглеждаш сякаш тъкмо си се събличал, когато ти се обадих.
— Мога да довърша започнатото и тук.
— Не знам дали го осъзнаваш, но бих могла да изгоря всичките ти дрехи веднага след сватбата. Тогава ще ти се наложи да ходиш гол през цялото време.
— Работните съвещания ще станат много интересни.
— Ммм… в такъв случай може и да не го правя. Ще те запазя само за себе си и прочее… — Облегнах се на вратата и си поех дълбоко въздух. — След вечерята Ани отново се е опитала да установи контакт с Кари.
Цялата топлота и веселост изчезнаха от погледа на Гидиън, на тяхно място се появи хлад, който не предвещаваше нищо добро.
Отправи се към хола. Спуснах се след него и стиснах ръката му, исках да му напомня, че сме заедно в тази неприятност, знаех, че ще му е нужно известно време, за да свикне с тази мисъл. Гидиън беше сам от толкова дълго време, водеше сам както своите битки, така и тези на хората, които обичаше.
Седна на масичката за кафе точно пред Кари и каза:
— Разкажи ми всичко, което си казал на Ева.
Гидиън изглеждаше готов за битка срещу Уолстрийт, докато единственото, срещу което можеше да се изправи Кари в този момент, бе обзелата го дрямка, но това не оказа въздействие върху съпруга ми.