Кари отново разказа подробно всичко, като от време на време поглеждаше към Ангъс и Раул, които стояха наблизо.
— Това е всичко — завърши той. — Не се обиждайте, момчета, но ми се струва, че сте доста яки, а противникът е червенокоса жена, която не тежи повече от петдесет и пет килограма с мокри дрехи.
Според мен Ани беше шейсет килограма, но в момента това нямаше значение.
— По-добре да сме предпазливи, отколкото после да съжаляваме — отбелязах.
Кари ми хвърли бърз поглед.
— Какво може да направи тя? Не, наистина! От какво толкова се безпокоите всички?
Гидиън се раздвижи неспокойно.
— Аз… имах връзка с нея. Макар че това не е точната дума.
Получи се доста грозно.
— Чукал си я — заяви Кари директно. — Стана ми ясно.
— Прекарал я е във всяко отношение — поясних и пристъпих към Гидиън, за да поставя ръка на рамото му.
Подкрепях съпруга си, макар да не намирах извинение за постъпките му. И честно казано, отчасти изпитвах съжаление към Ани. Имаше моменти в миналото, когато вярвах, че съм го загубила завинаги, и тогава самата аз се чувствах като обезумяла.
И все пак Ани бе толкова опасна, колкото аз никога не бих могла да бъда, и заплашваше хора, които обичах.
— Не може да приеме, че Гидиън е с мен.
— Какво? Да не би да става нещо от типа на „Фатално привличане"?
— Ами, тя е психолог, така че за да сме по-точни, става въпрос за нещо средно между „Фатално привличане“ и „Първичен инстинкт“. Истински маратон от филми с Майкъл Дъглас, събран в една-единствена жена.
— Не се шегувай с това, Ева — предупреди ме сухо Гидиън.
— Кой се шегува? — отвърнах. — Когато Кари я е видял, тя е носела същата дълга перука, с която беше и на вечерята. Според мен целта ѝ е била той да я познае, за да могат да си поприказват.
Кари изсумтя:
— Значи е луда за връзване. Какво искате да направя? Да ви кажа, ако отново се сблъскам с нея, ли?
— Искам да се сдобиеш с охрана — обадих се.
Гидиън кимна:
— Съгласен съм.
— Господи! — Кари потърка брадичката си. — Ама вие май изобщо не се шегувате.
— И без това си имаш достатъчно проблеми на главата — припомних му. — Ако тази жена крои нещо, няма защо да забърква и теб.
Кари изкриви устни:
— Така си е, няма да споря.
— Ние ще се погрижим — заяви Ангъс.
Раул кимна и двамата мъже се отправиха надолу по стълбите.
Гидиън остана.
Кари погледна първо към мен, после към него, след което се изправи.
— Мисля, че повече нямате нужда от мен, така че изчезвам. Ще се видим утре сутрин — заяви, прекоси с бавна стъпка хола и влезе в стаята си.
— Безпокоиш ли се? — попитах Гидиън, когато останахме сами.
— Ти се безпокоиш. И това е достатъчно.
Седнах на дивана срещу него.
— Не съм чак толкова обезпокоена. По-скоро съм любопитна. Какво си мисли тя, че може да постигне чрез Кари?
Гидиън въздъхна уморено.
— Опитва се да ни сплаши, Ева. Нищо повече.
— Не мисля така. Разговорът ни по време на вечерята беше твърде конкретен. Предупреди ме да стоя далеч от теб. Каза ми, че не те познавам и ще избягам от теб, ако разбера каква е истинската ти същност.
Гидиън стисна зъби и разбрах, че съм засегнала болно място. Така и не ми беше разказал за какво са си говорили, когато отиде н кабинета ѝ. Възможно бе и на него да му е казала подобно нещо тогава.
— Ще говоря с Ани — заявих.
Гидиън ме прониза с леденостуден син поглед:
— Как ли пък не.
Засмях се тихо. Горкичкият ми съпруг. Беше свикнал думата да му да е закон, а си беше избрал за съпруга жена като мен.
— Знам, че по време на връзката си сме разговаряли по какви ди не въпроси, но някъде между другото си казахме също, че вече ще работим заедно като екип.
— И аз съм напълно готов за това — отвърна спокойно Гидиън, — но не трябва да започваме с Ани. Не можеш да разговаряш разумно с напълно побъркан човек.
— Не искам да разговарям разумно, шефе. Тази жена се е прицелила в моите приятели и си мисли, че съм слабото ти място.
Трябва да разбере, че не съм безпомощна. Да осъзнае, че ако се с захванала с теб, значи се е захванала и с двама ни.
— Тя е мой проблем. Аз ще се справя с нея.
— Щом ти имаш проблем, Гидиън, значи и аз имам. Чуй ме. Операцията вече е в пълен ход. Бездействието ми само влошава положението с Ани — заявих и се наведох към него. — В нейното съзнание аз или знам всичко и съм прекалено слаба, за да направя нещо по въпроса, или ти криеш всичко от мен, което предполага, че съм твърде слаба, за да се справя с проблема. Във всеки случай ти ме превръщаш в мишена, а съм сигурна, че не го искаш.