— И ти имаш нужда да се изправиш лице в лице срещу Ани.
Вдигнах вежди.
— Нямах намерение да насочвам разговора в тази посока, но да… изпитвам такава необходимост.
Този път Гидиън кимна:
— Добре, ще измислим как да стане.
Представих си, че стискам победоносно юмрук. Първа точка за боеца Ева!
— Освен това каза, че има нещо, което желаеш по-силно от секса с мен — припомни ми той сухо с предизвикателен поглед.
— Ами, не бих го формулирала точно така — започнах и прокарах пръсти през косата му. — Всъщност най-любимото ми занимание е да те чукам.
— Но? — подсмихна се Гидиън.
— Ще си помислиш, че съм глупава.
— Всъщност си мисля, че си страшно секси.
Целунах го за тези думи.
— Когато бях в гимназията, повечето ми приятелки си имаха гаджета. Знаеш как е, бушуващи хормони, страхотни любовни истории…
— Така съм чувал — отвърна с кисела усмивка.
Думите заседнаха в гърлото ми. Колко глупаво от моя страна да забравя какво е преживявал Гидиън по онова време не е имал гадже, преди да се запознае с Кории в колежа. Бил е прекалено травмиран от посегателството на Хю, за да изпита трепитите и тревогите на тийнейджърската любов, за които си мислех.
— Какво има, ангелчето ми? Проклех се мислено.
— Забрави, много е глупаво.
— Знаеш, че няма да го направя.
— Само този път.
— Не.
— Моля те.
Гидиън поклати глава:
— Хайде, изплюй камъчето.
Сбърчих нос.
— Добре. Става въпрос за тийнейджърски среднощни телефонни разговори, които продължават часове наред, тъй като младите не могат да бъдат заедно заради училището и родителите си. Прекарват цялата нощ в разговори с гаджето си за… И аз не знам за какво. Никога не съм преживявала такова нещо. Никога… — Преглътнах смущението си. — Никога не съм имала такова гадже.
Не беше необходимо да обяснявам. Гидиън знаеше каква съм била. Как по онова време използвах секса по един изкривен начин, за да се чувствам обичана. Момчетата, с които се чуках, не ми се обаждаха по телефона. Нито преди, нито след това.
— Както и да е — продължих, гласът ми бе станал дрезгав. — Мина ми през ум, че сега ние с теб бихме могли да изживеем подобно нещо… докато чакаме. Среднощни разговори, чиято единствена цел е да чуеш гласа на другия.
Гидиън впери поглед в мен.
— Звучеше ми по-добре, преди да го кажа на глас — измърморих.
Той мълча дълго време. После ме целуна. Силно.
Все още не можех да дойда на себе си, когато Гидиън се отдръпна от мен и каза с пресипнал глас:
— Аз ще ти бъда такова гадже, Ева.
Гърлото ми се стегна.
— Ще бъда до теб във всеки значим момент от живота ти. При всяка промяна… Ще бъда всичко. — Избърса сълзата, която се стече от ъгъла на окото ми. — А ти за мен ще бъдеш това момиче.
— Господи! — засмях се през сълзи. — Толкова много те обичам.
Гидиън се усмихна.
— Сега си отивам вкъщи, защото ти така искаш. После ще ми се обадиш и ще ми кажеш всичко отново, защото аз така искам.
— Съгласна.
На следващата сутрин се събудих преди звъна на часовника. Останах да лежа в леглото още няколко минути — чаках мозъкът ми да се събуди, доколкото бе възможно преди първото кафе. Опитах са да се съсредоточа върху факта, че това е началото на последния ми работен ден.
Колкото и да е странно, мисълта ми подейства добре. Изпитах… нетърпение. Наистина беше време за радикална промяна.
И тогава се изправих пред най-важния въпрос: „Какво да облека?“
Измъкнах се от леглото и отидох до гардероба. След като прехвърлих почти всичко в него, се спрях на тясна изумруденозелена рокля с асиметрично деколте и подгъв. Разкриваше краката ми малко повече, отколкото обикновено бих си позволила, когато съм на работа, но защо да завършвам така, както съм започнала? Защо да не се възползвам от възможността да започна прехода от миналото към бъдещето си?
Днес бе последният ден на Ева Трамел. В понеделник Ева Крос щеше да направи своя дебют. Можех да си я представя. Ниска и руса, застанала до високия си тъмен съпруг и не по-малко опасна от него.
Или може би не така. Може би трябваше да се заиграя с различията. Двете противоположни страни на едно и също острие…
Хвърлих последен поглед към голямото огледало и отидох в банята да се гримирам.
Малко след това Кари подаде глава през вратата. Видя ме и подсвирна: