Можех да си взема душ, ако съм много бърза, но реших да не се къпя. Беше минало толкова време, откакто Гидиън ме бе докосвал за последен път, откакто бе прониквал в мен. Не исках да отмия спомена за ласките му — той щеше да ми даде силата да направя необходимото.
Лампата върху страничната масичка светна.
— Ева.
Подскочих.
— Божичко!
Извърнах се и видях, че майка ми седи на дивана в хола.
— Изкара ми акъла! — скарах ѝ се и поставих ръка на сърцето си, което биеше лудо.
Щом тя се изправи, дългият ѝ сатенен халат с цвят на слонова кост проблесна около
стегнатите ѝ, леко загорели от слънцето крака. Бях единственото ѝ дете, но двете приличахме повече на сестри. Моника Трамел Баркър Мичъл Стантън поддържаше маниакално външния си вид. Направила бе кариера от това да е идеалната съпруга и младежкият вид и красотата ѝ бяха най-големият ѝ капитал.
— Преди да започнеш — заговорих първа, — да, знам, че е необходимо да поговорим за сватбата. Но наистина трябва да се приготвя за работа и да си събера нещата, за да мога довечера да се прибера вкъщи…
— Любовник ли имаш?
Въпросът ѝ ме изненада повече от засадата, която ми беше устроила.
— Моля? Не.
Майка ми въздъхна дълбоко и напрежението видимо я напусна.
— Слава богу! Ще ми кажеш ли какво, по дяволите, става? Колко е сериозен проблемът между теб и Гидиън?
Достатъчно. Известно време се тревожех, че решението му ще сложи край на връзката ни.
— Опитваме се да оправим нещата, мамо. Просто поредната трудност, която трябва да преодолеем.
— Трудност, заради която го отбягваше в продължение на дни? Това не е начинът да се справите с проблемите, Ева.
— Дълга история…
Моника скръсти ръце.
— За никъде не бързам.
— Но аз бързам. Трябва да се приготвя за работа.
По израза на лицето ѝ разбрах, че съм я наранила. В същия момент съжалих за думите си.
Някога исках да порасна и да стана точно като майка си. Часове наред пробвах дрехите ѝ, спъвах се с обувките ѝ на високи токчета, плесках лицето си със скъпите ѝ кремове и гримове. Опитвах се да имитирам задъхания говор и чувствените ѝ маниери, бях убедена, че майка ми е най-прекрасната и идеална жена на света. А само как се държеше с мъжете! Как я гледаха те и как се опитваха да удовлетворят всяко нейно желание… Е, исках и аз да притежавам същата магическа сила.
В крайна сметка пораснах и се превърнах в пълно нейно копие, единствената разлика помежду ни беше в прическата и в цвета на очите ни. Но само на външен вид. Като жени двете бяхме абсолютно различни и — за съжаление — този факт ме изпълваше с гордост. Спрях да се обръщам към нея за съвет, освен ако не ставаше въпрос за дрехи или за подредбата на дома.
Това щеше да се промени. И то веднага.
Използвала бях много и различни тактики по отношение на връзката ми с Гидиън, но не се бях обръщала за помощ към единствения ми близък човек, който знаеше какво означава да си съпруга на известен и властен мъж.
— Имам нужда от съвет, мамо.
Думите ми увиснаха във въздуха и щом майка ми разбра смисъла им, ококори изненадано очи. След миг се отпусна обратно на дивана, сякаш коленете ѝ бяха омекнали. Изненадата ѝ ми подейства като плесница — изведнъж осъзнах, че напълно я бях изолирала от живота си.
Почувствах болка, когато седнах на дивана срещу нея. Бях се научила да подбирам много внимателно какво да споделям с майка си, правех всичко възможно да ѝ спестявам информацията, която би могла да предизвика влудяващи разговори.
В миналото не винаги беше така. Доведеният ми брат Нейтън ми бе отнел топлотата и готовността, с които разговарях с майка си, също както ми бе отнел невинността. След като научи за насилието, на което бях подложена, майка ми се промени. Опитваше се всячески да ме защити и дори започна да ме дебне непрекъснато и да ме задушава с грижите си. Действаше с пълна увереност по отношение на всичко, което бе свързано с нея. Единственото изключение бях аз. Тревожеше се за мен, бъркаше се в живота ми и понякога дори изпадаше в истерия. През годините твърде често си налагах да заобикалям истината, пазех тайните си от хората, които обичах, само и само да поддържам мир около себе си.
— Не знам как да се превърна в типа съпруга, от която има нужда Гидиън — признах.
Майка ми отново изправи гръб, цялата ѝ стойка изразяваше възмущение.
— Да не би той да си има любовница?
— Не! — Не можах да сдържа смеха си. — Никой на никого не изневерява. Не бихме си причинили такова нещо. Не можем да го направим. Спри да се тревожиш.