— Ами ти? — попитах, когато с Марк застанахме по-близо един до друг, за да направим място на останалите пътници. — Реши ли вече дали ще напуснеш, или ще останеш?
Шефът ми кимна и мушна ръце в джобовете си.
Ще последвам примера ти.
По изражението му разбрах, че решението му е окончателно.
— Страхотно, Марк. Поздравявам те.
— Благодаря.
Слязохме на партера и се отправихме към изхода.
— Със Стивън го обсъдихме подробно — продължи той, докато се движехме по мраморните плочи със златни жилки, които покриваха пода на фоайето.
— Когато те наех на работа, израснах в кариерата. Това бе знак, че се движа в правилната посока.
— Без съмнение.
Шефът ми се усмихна:
— Фактът, че сега напускаш, също е знак за мен. Време е и аз да продължа напред.
Марк ми направи знак да мина първа през въртящата се врата. Усетих горещото слънце още преди да се озова на улицата. С нетърпение очаквах идването на есента. Жадувах за смяната на сезоните. Струваше ми се, че непременно трябва да има и някаква външна промяна, която да съответства на тази, която настъпваше в живота ми.
Отправих поглед към лъскавата черна лимузина на Гидиън, паркирана до бордюра, а после извърнах глава към шефа си, който ме последва на улицата.
— Къде отиваме? — попитах.
Марк ме погледна весело и започна да дебне за свободно такси през морето от движещи се коли.
— Изненада.
Потрих доволно ръце:
— Страхотно.
— Госпожице Трамел.
Извърнах се, когато чух името си, и видях Ангъс, застанал до лимузината. Беше в обичайния си черен костюм и носеше традиционна шофьорска шапка. Изглеждаше елегантен и изискан, но се сливаше лесно с тълпата, така че само опитен наблюдател би могъл да заподозре, че някога е работел за британските разузнавателни служби.
Беше ми любопитно да си мисля каква ли е истинската му история. Напомняше ми толкова много филмите за Джеймс Бонд. Фантазирах си какво ли не, но това, което знаех, ми действаше успокоително. Гидиън беше във възможно най-добри ръце.
— Здравей — поздравих, без да се опитвам да прикрия добрите си чувства към Ангъс.
Не можех да не изпитвам особена благодарност към този човек. Беше служил на семейство Крос в продължение на години и въпреки че никога нямаше да узная цялата история, бях сигурна, че той е бил единствената опора в живота на съпруга ми след случилото се с Хю. Ангъс беше и единственият свидетел на тайната ни сватба. Само като си спомня изражението му, когато разговаряше с Гидиън след церемонията… сълзите в очите и на двамата… Между тях имаше неразрушима връзка.
В светлосините очи на Ангъс проблеснаха пламъчета и той ми отвори вратата на лимузината.
— Къде бихте искали да отидете вие двамата?
Марк вдигна учудено вежди:
— Значи това е причината да ме оставиш? По дяволите. Не бих могъл да се конкурирам.
— Никога не се е налагало. — Спрях, преди да се кача в колата, и погледнах към Ангъс: — Марк не иска да ми каже къде отиваме, затова ще се опитам да не подслушвам.
Ангъс докосна периферията на шапката си в знак на съгласие.
След малко потеглихме.
Марк седна на седалката срещу мен и започна да оглежда вътрешността на колата.
— Леле, случвало се е да наема лимузина, но изобщо не изглеждаше по този начин.
— Гидиън има страхотен вкус.
Без значение какъв бе стилът — модерен като в офиса или класически като в мезонета му, съпругът ми винаги знаеше как да демонстрира богатството си с класа.
Марк ме погледна и се засмя:
— Ти си голяма щастливка, приятелко.
— Така си е — съгласих се. — Всичко това — размахах ръка — е страхотно, разбира се. Но Гидиън е безценен сам по себе си. Наистина е страхотен.
— Знам какво е да имаш такъв човек до себе си.
— Да. Със сигурност. Как върви подготовката на сватбата?
Марк изпъшка:
— Стивън направо ме убива. Светлосиньо ли искам, или синьо-лилаво? Рози или лилии?
Сатен или коприна? Сутрешна или вечерна сватба? Опитах се да му обясня, че може да прави каквото пожелае, че аз искам само него, но той веднага ме сдъвка. Заяви, че е най— разумно да обърна внимание на всички подробности, защото няма да имам възможност да се омъжа втори път. Единственото, което мога да отговоря, е: „Благодаря на бога за това!“
Засмях се.
— А при теб как е? — попита Марк.