— Вече се захващам с нещата. В този огромен луд свят, където живеят милиарди хора, ние успяхме да се намерим. Както би казал Кари, трябва да го отпразнуваме.
Обсъждахме първите танци и подредбата на гостите, докато Ангъс провираше лимузината през вечно претоварения трафик в централната част на острова. Погледнах през прозореца зад Марк и видях такси, което спря на светофара до нас. Пътничката в него бе затиснала телефона между ухото и рамото си, движеше устни с бясна скорост и прелистваше бързо някакъв бележник. Зад нея, на ъгъла на тротоара, човек продаваше хот-дог и за стоката му чакаха пет души.
Когато най-после стигнахме и стъпих на тротоара, веднага разбрах къде се намираме.
— Хей!
Под нивото на тротоара беше скътан мексикански ресторант, в който веднъж бяхме обядвали. И по една случайност в него работеше сервитьорка, която много обичах.
Марк се засмя:
— Оставката ти дойде толкова неочаквано, че Шона нямаше възможност да си вземе почивен ден.
— О, господи! — Усетих стягане в гърдите. Това излизане май щеше да се превърне в изпращане, за което не бях подготвена.
— Хайде. — Марк ме хвана за лакътя и ме поведе навътре.
Веднага забелязах масата, на която се бяха настанили моите приятели и колеги. Балони с надписи „страхотна работа“, „най-добри пожелания“ и „поздравления“ красяха кътчето.
— Леле! — Погледът ми се замъгли, очите ми се напълниха със сълзи.
Мегуми и Уил седяха до Стивън на маса за шестима. Шона стоеше зад брат си, яркочервената ѝ коса се забелязваше отдалече.
— Ева! — извикаха те в един глас и привлякоха вниманието на всички в ресторанта.
— О, господи — прошепнах едва, сърцето ми щеше да се пръсне.
Изведнъж се натъжих, обзеха ме съмнения, като видях от какво се отказвам, дори да съзнавах какво получавам насреща.
— Няма да се отървете от мен толкова лесно!
— Разбира се, че не! — Шона дойде при мен и ме притисна силно към себе си със слабите си ръце. — Трябва да планираме моминското ти парти.
— Точно така! — Мегуми ме прегърна в момента, в който Шона се отдръпна.
— Може да прескочим тази традиция — обади се зад гърба ми някой с дълбок топъл глас.
Обърнах се изненадано и видях, че срещу мен е Гидиън. Беше застанал до шефа ми и в ръката си държеше съвършена червена роза.
Марк се усмихна широко и обясни:
— Гидиън ми се обади по-рано, за да пита дали сме ти организирали нещо. Заяви, че и той иска да дойде.
Усмихнах се през сълзи. Не губех приятелите си, а в същото време печелех толкова много. Гидиън винаги бе до мен, когато имах нужда от него. Дори преди да осъзная, че той е незаменимата частица, която доскоро липсваше в живота ми.
— Хайде да видим дали ще опиташ дяволската им салца — предизвиках го и се протегнах да взема розата.
Гидиън изви устни в лека усмивка, онази, на която никога не можех да устоя, а както
забелязах — и всяка жена в ресторанта. Но погледът в очите му, разбирането и подкрепата за стъпката, която предприемах… бяха само за мен.
— Това е твоето парти, ангелчето ми.
Глава 4
От всички прозорци на голямата двуетажна къща на брега струеше златиста светлина. Лампите по извитата автомобилна алея светеха като звезди в сумрака, а отрупаните с цвят хортензии с размер на малки коли обграждаха широката поляна.
— Не е ли прекрасно? — попита Ева с гръб към мен. Беше вперила поглед през прозореца на лимузината, коленичила на черната кожена седалка.
— Невероятно — отвърнах, макар че нямах предвид пейзажа, а нея.
Ева трепереше от вълнение цялата — като дете, изпаднало във възторг. Наблюдавах я внимателно, трябваше да разбера причината. Щастието ѝ бе изключително важно за мен. То бе изворът на моето собствено удовлетворение, поддържаше равновесието ми и ме караше да се чувствам сигурен.
Ева ме погледна през рамо, а в това време Ангъс намали скоростта и спря пред стълбището.
— Да не ми гледаш дупето?
Веднага преместих поглед върху дупето ѝ, идеално стегнато в шортите, които бе обула след работа.
— Сега, като го спомена…
Тя се смъкна на седалката и се разсмя весело:
— Знаеш ли, че си безнадежден случай?
— Да, още първия път, когато ме целуна, разбрах, че за мен няма надежда.
— Абсолютно съм сигурна, че ти ме целуна пръв.
Въздържах се да не се усмихна.
— Така ли стана?
Ева присви очи.
— Надявам се, че се шегуваш. Този момент би трябвало завинаги да се е запечатал в съзнанието ти.
Протегнах ръка и я прокарах по голото ѝ бедро.