Скъпо обзаведеният хол преминаваше директно в отворена кухня, където Стантън, Мартин, Лейси и Кари вече се бяха събрали около голям кухненски остров за шестима. Френските прозорци откъм верандата откриваха прекрасна гледка към океана от всяка точка на помещението.
— Ей, вие! — обади се Ева. — Оставете ми малко сладки!
Стантън се усмихна и стана да ни посрещне. По дънки и фланелка изглеждаше много по— млад от мъжа, с когото общувах по работа в Ню Йорк. Заедно с костюма бе свалил от себе си и бизнес излъчването, така че имах чувството, че стоя пред непознат.
— Здравей, Ева. — Стантън целуна Ева по бузата, след което поздрави и мен: — Здравей, Гидиън.
Свикнал бях да се обръща към мен по фамилия и не бях подготвен за прегръдката, която последва.
— Поздравления — каза той и ме тупна здраво по гърба, преди да ме пусне.
У мен вече се надигаше раздразнение. Какво бе станало с естественото развитие на нещата? Плавното преминаване от бизнес отношения към познанство, после към приятелство и чак след това можех да стана част от семейството.
Изведнъж се сетих за Виктор. Той по-добре от мен бе разбрал какво ще означава бракът ми с Ева.
Стантън се усмихна на жена ми, докато аз стоях сковано до нея.
— Мисля, че Моника ти отдели малко сладки и ги остави на топло.
— Да! — изкрещя Ева, втурна се към кухнята и ме остави насаме с втория си баща.
С тъста ми.
Проследих я с поглед. В този момент забелязах, че Мартин Стантън ми маха, и му кимнах в отговор. Ако и той се опиташе да ме прегърне, щеше да получи един във физиономията.
Веднъж му бях казал, че със сигурност ще се засечем на някое семейно събиране. Сега ми се струваше нереално, че това наистина се случваше. Като че ли някой се подиграваше с мен.
Гърленият смях на Ева се разнесе из стаята и привлече вниманието ми. Жена ми протегна лявата си ръка към блондинката до Мартин и ѝ показа пръстена, който ѝ дадох, когато я направих своя съпруга.
Моника дойде при нас и седна до съпруга си. Стантън изглеждаше състарен до нея. Бялата коса и дълбоките бръчки по челото му ставаха още по-очевидни до красивото ѝ младолико лице. Но той явно изобщо не се тревожеше от факта, че е десетилетия по— възрастен от жена си. Целият грейваше, щом я погледнеше, и омекваше от любов към нея.
Опитвах се да измисля нещо подходящо, което да кажа. В крайна сметка единственото, което успях да изрека, беше:
— Имате прекрасна къща.
— Не изглеждаше толкова добре, преди Моника да се захване с нея — отвърна Стантън и обви тънката ѝ талия с ръка. — Същото може да се каже и за мен.
— Ричард… — Моника поклати глава. — Искаш ли да те разведа наоколо, Гидиън?
— Нека първо му дадем нещо за пиене — предложи Стантън. — Прекарали са доста време в колата.
— Искаш ли вино? — попита ме тя.
— Или може би уиски? — обади се Стантън.
— С удоволствие ще изпия едно уиски — отвърнах, съжалявах, че неудобството ми е така очевидно за всички.
Чувствах се не на място — нещо, с което трябваше вече да съм свикнал, след като срещнах Ева, но тя някак си ме държеше здраво стъпил на земята, дори когато ме вадеше от равновесие. Можех да преживея всяка буря, стига да се държа здраво за нея. Или поне така си мислех.
Огледах се за жена си и се успокоих, когато видях, че идва към мен с танцова стъпка, а конската ѝ опашка се вее насам-натам.
— Опитай това — нареди ми тя и поднесе една сладка към мен.
Отворих уста, но нарочно я затворих малко по-рано, така че я гризнах по пръста.
— Ох!
Ева се намръщи, но болката от ухапването предизвика ефекта, който желаех — накара я да съсредоточи вниманието си върху мен. Намръщеното ѝ изражение изчезна и погледът ѝ помръкна, когато разбра намерението ми. Погледна ме и разбра какво става вътре в мен.
— Искаш ли да излезем навън? — попита ме тихо.
— След малко. — Кимнах към бара в хола, където Стантън ми наливаше питието. После я хванах за китката, за да стои близо до мен.
Държах я встрани от останалите и това ме измъчваше. Не исках да съм от онези мъже, които задушават жените, които ги обичат. Но ми трябваше време, за да свикна с всичко това. Обичайната дистанция, която поддържах с околните, в това число и Кари, щеше да е неприемлива по отношение на Моника и Стантън. Особено след като видях колко е щастлива Ева сред хората, които приема за свое семейство.
За жена ми семейството означаваше сигурност. Никога не я бях виждал толкова щастлива и спокойна. За мен семейни събирания от този тип предвещаваха само неприятности.