Казах си, че трябва да се успокоя, а в това време Стантън се върна с напитките. Но все пак останах нащрек.
Мартин дойде при нас и ни запозна с приятелката си, а после и двамата ни поздравиха за сватбата. В тази размяна на любезности нямаше нищо неочаквано, така че се поуспокоих, особено след като погълнах на екс двойното си уиски.
— Ще излезем да му покажа плажа — заяви Ева, взе празната чаша от ръката ми и я остави на страничната масичка, покрай която минахме, докато отивахме към стъклената врата.
Навън беше по-топло, отколкото в къщата, тази година лятото се задържа до последно. Обгърна ни силен вятър с дъх на сол, разроши косата ми и я залепи за лицето ми.
Отидохме до мястото, където вълните се разбиваха, и през цялото време държах ръката на Ева в своята.
— Какво става? — попита тя и застана пред мен.
Настръхнах, щом долових загрижеността в гласа ѝ.
— Ти знаеше ли, че това събиране е планирано като семейно тържество по случай женитбата ни?
Ева се отдръпна, усетила острата нотка в тона ми.
— Не го приех по този начин. И мама не го нарече така, но предполагам, че има някаква логика.
— Не и за мен.
Обърнах ѝ гръб и тръгнах срещу вятъра, оставих го да отметне косата от разгорещеното ми лице.
— Гидиън! — Ева дотича след мен. — Защо се сърдиш?
— Не очаквах подобно нещо! — нахвърлих ѝ се.
— Какво нещо?
— Тази глупост с приемането в семейството.
Тя се намръщи.
— Ами, добре. Нали ти казах, че знаят.
— Това не би трябвало да промени нищо.
— Тогава… защо трябваше да им казвам изобщо? Ти искаше те да знаят. — Ева впери поглед в мен, когато замълчах. — Какво си мислеше, че ще стане?
— Никога не съм очаквал, че ще се оженя, Ева, така че не съм мислил за това.
— Добре. — Жена ми вдигна ръце в знак, че се предава. — Объркваш ме.
Не знаех как по-добре да ѝ обясня нещата.
— Не мога… Не съм готов за това.
— За кое?
Махнах нетърпеливо по посока на къщата:
— За това.
— Можеш ли да ми обясниш по-точно? — попита ме внимателно.
— Аз… Не, не мога.
— Да не би да пропуснах нещо? — В гласа ѝ се появи остра гневна нотка. — Какво ти казаха, Гидиън?
Отне ми малко време, за да разбера, че в момента застава в моя защита. Това ме предизвика още повече.
— Дойдох тук, за да съм с теб. Но ти ще прекараш времето си със семейството си…
— Те са и твое семейство.
— Не съм молил за това.
Изражението ѝ се промени — разбрала беше. Стиснах юмруци, когато видях съжаление в погледа ѝ.
— Не ме гледай така, Ева.
— Не знам какво да кажа. От какво имаш нужда?
Въздъхнах дълбоко:
— От още алкохол.
Жена ми изви устни.
— Сигурна съм, че не си първият младоженец, който изпитва нужда от алкохол в присъствието на роднините на съпругата си.
— Може ли да не ги наричаме така, моля те?
Беглата усмивка изчезна от лицето ѝ.
— Какво би променило това? Можеш да ги наричаш „господин и госпожа Стантън“, но…
— Не съм аз този, който не си знае мястото.
Ева нацупи устни:
— Не мога да се съглася с теб.
— Само преди два дни те щяха да се ръкуват с мен и да ме наричат „Крос“. А сега ме посрещат с прегръдки, подхвърлят реплики от типа „наричай ме мамо“ и ми се усмихват, сякаш очакват нещо.
— Всъщност майка ми ти каза да не я наричаш мамо, но разбирам какво имаш предвид. Женитбата ти с мен те превръща в техен син и това те побърква. И все пак толкова ужасно ли ти се струва, че са щастливи? Би ли предпочел да реагират като баща ми?
— Да. — С гнева и разочарованието знаех как да се справя.
Ева отстъпи, на светлината на намаляващата луна очите ѝ бяха тъмни и широко отворени.
— Не — оттеглих думите си и прокарах ръка през косата си. Не знаех как да се справя с нейното разочарование. — По дяволите! Не знам.
Жена ми впери поглед в мен и не го откъсна в продължение на една дълга минута. Извърнах се и се загледах във водата.
— Гидиън — пристъпи към мен и намали разстоянието, което сама бе създала, — наистина
те разбирам. Майка ми се е омъжвала три пъти. Всеки път пред мен се появяваше нов баща, който аз…
— И аз имам втори баща — прекъснах я. — Не е същото. На никого не му пука дали вторият му баща ще го хареса.
— Това ли било? — Дойде при мен и ме прегърна силно. — Те вече те харесват.
Притиснах я до себе си.
— Те не ме познават
— Ще те опознаят. И ще те заобичат. Ти си мечтата на всеки родител.
— Стига глупости, Ева.
Отдръпна се от мен, започваше да се ядосва.
— Знаеш ли какво? Щом не искаше да имаш роднини, трябваше да се ожениш за някое сираче.