И тръгна обратно към къщата.
— Върни се тук! — извиках ядосано.
Ева ми показа среден пръст през рамо.
Три крачки ми бяха достатъчни, за да я настигна, хванах я за ръката и я завъртях към мен.
— Още не сме приключили.
— Аз приключих. — Ева се надигна на пръсти и ме погледна в лицето. Хвърли ми яден поглед, като наклони глава назад. — Ти искаше да се оженим. Ако сега изведнъж те е хванал страх, проблемът си е изцяло твой.
— Само не ми казвай, че проблемът е мой! — Усетих, че ме обзема гняв, което засили още повече безсилието ми.
— Съжалявам, ако не си разбрал, че женитбата означава нещо повече от това винаги да имаш задник на свое разположение.
— Който изобщо не е на мое разположение! — възразих и един мускул на лицето ми започна да играе.
— Да ти го начукам!
— Чудесна идея.
Още преди да разбере какво е станало, Ева се озова по гръб на пясъка. Притиснах я силно и впих устни в нейните, исках да я накарам да млъкне. Тя изви гръб и започна да се съпротивлява. Стиснах опашката ѝ, за да не ѝ позволя да мърда. Ева заби зъби в долната ми устна, аз изругах и се отдръпнах.
— Сега какво, будалкаш ли се с мен? — Уви крака около моите и аз се оказах под нея, вперил поглед в красивото ѝ гневно лице. — Ето затова не получаваш нищо, шефе. Решението ти за всички наши проблеми е сексът.
— Ще трябва да направиш така, че да си заслужава чакането — продължих да я дразня, исках да се скарам с нея.
— Аз си заслужавам, глупако. Не вагината ми — отвърна тя и ме блъсна. — Съжалявам, че се чувстваш притиснат. Наистина съжалявам, че добронамереното и сърдечно посрещане на семейството ми те е накарало да си загубиш ума. Но това е едно от нещата, които получаваш заедно с мен, и ще ти се наложи да свикнеш.
Знаех, че е така. Знаех, че се налага да намеря начин да свикна, защото трябваше да я имам. Любовта ми към нея ме затваряше в капан. Притискаше ме до стената и не можех да се измъкна. Принуждаваше ме да приема семейството ѝ, въпреки че досега се справях чудесно и сам.
— Не го искам — отвърнах напрегнато.
Ева замръзна. Отпусна се на колене, обхвана с бедра краката ми.
— Помисли си добре какво казваш — предупреди ме.
— Не знам как да играя тази роля, Ева.
— Господи! — Ядът ѝ се изпари пред очите ми. — Просто бъди себе си.
— Аз съм последното нещо, което те биха поискали за дъщеря си.
— Наистина ли го мислиш? — попита Ева и ме изгледа внимателно. — Да, така мислиш. Господи, Гидиън…
Стиснах бедрата ѝ, за да не мърда. Сега не можеше да ме остави. Нямаше да ѝ го позволя, каквото и да се случи.
— Добре — заяви, но пресметливият ѝ поглед ме притесни. — Тогава бъди себе си. Ако разберат що за ужасен човек си и те намразят, така или иначе ще си доволен, нали така?
— Остави тези игрички на психоаналитиците, Ева.
— Само разсъждавам върху това, което ми каза, шефе.
Някой изсвири с уста и погледите ни се насочиха към Мартин, Лейси и Кари, които тъкмо слизаха от покритата с плочи веранда и стъпваха на пясъка.
— Вие наистина се държите като младоженци — извика Лейси, но беше прекалено далеч от нас и едва я чухме. Засмя се и докато се опитваше да запази равновесие на пясъка, разля половината от виното в чашата си.
Ева ме погледна.
— Искаш ли да продължим да се караме пред тях?
Поех дълбоко въздух. После издишах:
— Не.
— Обичам те.
— Господи!
Затворих очи.
Беше само един проклет уикенд. Два дни. Можеше и да си тръгнем по-рано в неделя…
Ева леко докосна с устни моите.
— Можеш да се справиш. Само опитай.
Имах ли друг избор?
— Ако започнеш съвсем да откачаш — продължи, — просто си представи нещо особено палаво, което би искал да получиш като отплата от мен през първата ни брачна нощ.
Впих пръсти в плътта ѝ. Не се срамувах да призная, че сексът с жена ми — дори само мисълта за него — бе по-важен за мен от почти всичко останало.
— Би могъл да ми изпратиш съобщение, в което да опишеш всичките си нечестиви помисли — предложи Ева. — И дори можеш да ме накараш да страдам.
— Дръж телефона у себе си.
— Ти си зъл! — Жена ми се наведе и долепи устни до моите в бърза, сладка целувка. — Толкова е лесно да те обича човек, Гидиън. Дори когато си нетърпим. Един ден ще го разбереш.
Не обърнах внимание на думите ѝ. Единственото, което имаше значение за мен, бе да я виждам; да знам, че тя ще продължава да е до мен дори да прецакам всичко.
Вечерята беше проста — салата и спагети. Моника сготви и сервира, Ева сияеше. Виното се лееше, отваряхме и изпразвахме бутилките една след друга. Всички се отпуснаха и се смееха. Освен мен.