Тогава Ева се притисна до мен, обгърна ме с разкошното си тяло. Прегърна ме толкова силно, че между нас не остана никакво пространство.
Притиснах я към себе си с всички сили и сведох глава към нейната. До този момент не бях осъзнал колко отчаяно се нуждая да я почувствам по този начин. Нежна и отзивчива, разголена във всяко едно отношение.
Допря буза до гърдите ми.
— Толкова много те обичам — прошепна. — Усещаш ли?
Чувството бе толкова силно. Любовта ѝ към мен, моята любов към нея. Всеки път, когато Ева изречеше тези думи, сякаш някой ми нанасяше удар.
— Веднъж ми каза — продължи да шепне, — че когато правим любов, има един момент, в който аз се разкривам, ти също го правиш и тогава сме заедно. Искам през цялото време да се чувстваш така, Гидиън.
Замръзнах на място при намека, че нещо между нас липсва.
— Има ли значение кога и как изпитваме това чувство?
— Можем да поспорим по въпроса — отвърна Ева. — Ще се съглася с теб. Но ако си на другия край на света, когато имаш нужда от подкрепата ми, трябва да съм сигурна, че мога да ти я дам.
— Ще бъдеш с мен — прошепнах отчаяно.
— Не винаги — възрази тя и обхвана лицето ми в ръце. — Ще има моменти, когато ще се налага да бъдеш на две места едновременно. Един ден ще ми се довериш и ще видиш, че мога да те замествам.
Изгледах я внимателно, търсех слабите места в нейната решителност. Но видях абсолютна непоколебимост. Не можех да разбера напълно какво се надява да постигне, но нямаше да ѝ преча. Щом изпитваше желание да се промени и да се развива, задължително трябваше да бъда част от този процес, ако исках да я задържа до себе си.
— Целуни ме. — Думите ми прозвучаха тихо и повелително, но тя сигурно бе усетила копнежа, който се криеше зад тях.
Ева вдигна устни към мен и аз я целунах силно, прекалено силно, изпитвах неконтролируемо и ненаситно желание. Вдигнах я от пода, очаквах да обвие крака около кръста ми, да се отвори пред мен, за да мога да проникна в нея.
Но не го направи. Остана така — с ръце, заровени в косата ми; трепереше от същото неутолимо желание, което изпитвах и аз. Начинът, по който докосваше езика ми със своя, ме влудяваше, измъчваше ме споменът как облизва други части от тялото ми.
С мъка се отдръпнах от нея, всичките ми инстинкти ме подтикваха да продължа.
— Трябва да проникна в теб — казах дрезгаво; не ми беше никак приятно, че трябва да изрека на глас очевидното. Защо ме караше да я моля?
— Вече си в мен — отвърна Ева и допря буза до моята. — И аз те желая. Толкова съм влажна. Чувствам се така празна, че чак ме боли.
— Ева… боже мой! — Пот се стичаше по гърба ми. — Позволи ми да те обладая.
Допря устни до моите. Прокара пръсти през косата ми.
— Позволи ми да те обичам по друг начин.
Можех ли да се справя с това? По дяволите! Налагаше се. Бях се заклел да ѝ давам това, от което се нуждае; да бъда всичко за нея.
Пуснах я на пода, отидох до душа и спрях водата. После запуших канала на ваната и започнах да я пълня.
— Луд ли си? — попита ме толкова тихо, че едва я чух през шума на водата.
Погледнах я. Начинът, по който бе скръстила ръце на гърдите си, издаваше уязвимостта ѝ. Казах ѝ истината:
— Обичам те.
Ева трепна, след това изви устни в красива усмивка, която ме остави без дъх.
Веднъж ѝ бях казал, че ще я имам по всеки възможен начин. Сега това бе вярно повече от всякога.
— Ела тук, ангелчето ми.
Тя отпусна ръце и дойде при мен.
Разклащането на матрака ме събуди. Премигнах и видях, че слънцето е огряло цялата стая. Взрях се в лицето на Ева — то грееше в широка усмивка и около него се образуваше ореол от светлина.
— Добро утро, сънливко — каза тя.
Спомените от изминалата нощ нахлуха в съзнанието ми. Времето, прекарано във ваната; насапунисаните ръце на жена ми, с които тя рошеше косата и докосваше кожата ми. Гласът ѝ, докато говореше за сватбата. Чувственият ѝ смях, когато я гъделичках в леглото. Въздишките и стенанията ѝ по време на дългите целувки, от които устните ни се подуха болезнено… Държали се бяхме като тийнейджъри, които още не са готови да стигнат докрай.
Няма да лъжа — сексът щеше да издигне нещата на друго ниво. И все пак вечерта беше забележителна. По нищо не отстъпваше на другите ни нощи заедно.
В този момент си спомних къде се намирам и какво означава това.
— Спах в леглото. — Мисълта ми подейства като кофа студена вода, която някой току-що е излял върху главата ми.
— Да — отвърна Ева и подскочи леко от щастие. — Точно така.
Постъпката ми беше безотговорна в най-лошия смисъл на думата. Дори не си бях взел лекарството, което пиех за намаляване на риска.