— Не се мръщи така — скара ми се Ева и се наведе да ме целуне между веждите. — Спа дълбоко. Кога за последен път си спал така добре?
Седнах в леглото.
— Не е там въпросът и ти много добре го знаеш.
— Слушай, шампионе, имаме си достатъчно проблеми. Не трябва да се тревожим и за нещата, които вървят добре — заяви тя и се изправи. — Щом си търсиш повод да се цупиш, можеш да се сърдиш на Кари, че е сложил това в багажа ми.
Свали късия си бял халат и видях, че е облякла съвсем оскъден бански в тъмносин цвят, който оставяше малко на въображението.
— Господи. — Цялата кръв отиде в члена ми.
Ева се засмя и погледна към завивката, надигната от възбудения ми пенис.
— Харесва ли ти? — Вдигна ръце и се обърна, за да ми покаже, чс банският ѝ е с прашки.
Дупето на жена ми беше разкошно като гърдите ѝ. Мислеше си, че е твърде закръглена,
но аз изобщо не бях на същото мнение. Преди не харесвах жени с по-щедри форми, но това — както и много други неща — се бе променило благодарение на Ева.
Нямах представа от каква материя е банският ѝ костюм, но беше безшевен и така добре обгръщаше кожата ѝ, че приличаше на нарисуван. Тънките връзки на дрехата събудиха у мен желание да завържа жена си и да получа от нея това, от което имам нужда.
— Ела тук — наредих и се протегнах към нея.
Ева се отдалечи от мен с танцова стъпка. Отметнах чаршафа и станах.
— Долу! — подразни ме, докато се въртеше около дивана.
Стиснах члена си в ръка, започнах да го търкам силно от върха до корена и я подгоних около дивана.
— Така няма да стане! — Смееше се и погледът ѝ блестеше.
— Ева…
Жена ми грабна нещо от облегалката на стола и изтича към вратата:
— Ще се видим долу!
Хвърлих се към нея, но не успях да я хвана. Озовах се пред вратата, която се затръшна под носа ми.
— По дяволите.
Измих си зъбите, облякох банския си и една фланелка и на свой ред слязох долу. Бях последен, останалите вече се бяха настанили в кухнята и похапваха здраво. Хвърлих бърз поглед към часовника, който ми показа, че е почти обяд.
Потърсих с очи Ева и я открих на верандата говореше по телефона. Беше седнала и носеше бяла рокля без презрамки. Забелязах, че Моника и Лейси са облечени по подобен начин, банските им костюми се подаваха изпод ефирните им дрехи. Кари, Стантън и Мартин бяха по бански и фланелки също като мен.
— В неделя винаги се обажда на баща си — обясни Кари, проследил погледа ми.
Известно време стоях и наблюдавах съпругата си, търсех по лицето ѝ признаци на тревога. Вече не се усмихваше, но не изглеждаше и разстроена.
— Ето, заповядай, Гидиън! — заяви Моника и ми подаде чиния с гофрети и бекон. — Искаш ли кафе? Или може би една мимоза[5]?
Отново погледнах към Ева, преди да отговоря:
— Благодаря, предпочитам черно кафе.
Моника отиде до кафемашината на плота. Последвах я.
Усмихна ми се, червилото на устните ѝ беше в същия розов цвят като презрамките на банския.
— Добре ли спа?
— Като пън.
Истина бе, но си беше чист късмет. Със сигурност щях да събудя всички в къщата, ако в съня си бях объркал Ева с някой друг и я бях нападнал, а тя се бе опитала да ме отблъсне.
Погледнах Кари през рамо и видях мрачния му поглед. Ставал бе свидетел на подобни сцени. Нямаше ми доверие и не смееше да ме остави насаме с Ева през нощта. И с право.
Взех още една чаша от шкафа, към който се протегна Моника.
— Дай да сипя кафето — предложих.
— Глупости.
Не спорих с нея. Оставих я да ми налее кафе, след което напълних една чаша и за жена си. Добавих малко обезмаслена сметана, както Ева обичаше, и взех чашите с една ръка. С другата поех чинията със закуска, която Моника ми бе дала, след което излязох на верандата.
Жена ми вдигна поглед към мен, когато оставих всичко на масата до нея и седнах от другата страна. Беше оставила косата си спусната. Руси кичури потрепваха около негримираното ѝ лице, разрошени от вятъра. Обичах я точно такава: земна и естествена. Тук и сега тя беше моят рай на земята.
— Благодаря — произнесе само с устни Ева и си взе парченце бекон. Дъвчеше бързо, докато Виктор ѝ говореше нещо, което не можех да чуя. — Рано или късно ще съсредоточа вниманието си върху „Кросроудс“ — каза му тя, — благотворителната организаация на Гидиън. Надявам се да играя активна роля в нея. И си мислех, че няма да е лошо да започна отново да уча.
Вдигнах вежди.
— Искам да мога да разисквам идеите на Гидиън и да ги разпространявам — продължи Ева и ме погледна в очите. — Той се е справял чудесно и без мен досега и си има страхотен екип от съветници, но бих искала да мога да обсъждам с него делови въпроси или поне да разбирам за какво става въпрос.