Потупах се по гърдите, за да и кажа: „Аз ще те обуча.“
Изпрати ми въздушна целувка.
— А в близко бъдеще няма да имам и минута почивка, трябва да организирам сватба за по— малко от три седмици. Дори не съм избрала поканите! Знам, че на някои членове от семейството ще им е трудно да си вземат отпуск. Можеш ли да им изпратиш имейли? Трябва да задвижим нещата.
Ева отхапа от бекона, докато баща ѝ казваше нещо.
— Не сме го обсъждали — отвърна тя и бързо преглътна, — но не възнамерявам да ги каня. Загубили са правото да бъдат част от живота ми в момента, в който са се отказали от мама. А и никога не са се опитвали да установят контакт с мен, затова мисля, че сватбата изобщо не ги интересува.
Насочих поглед напред, към огромния пясъчен плаж и океана. Аз също нямах особено желание да се запозная с бабата и дядото на Ева по майчина линия. Отказали се бяха от Моника, понеже забременяла с Ева, без да е омъжена. Всеки, който приема съществуването на съпругата ми като позорен факт, по-добре да не ми се мярка пред очите.
Още няколко минути слушах разговора на Ева с баща ѝ, след което тя се сбогува с него. Остави телефона на масата и въздъхна дълбоко, с облекчение.
— Всичко наред ли е? — попитах и я погледнах внимателно.
— Да, днес татко беше по-добре — отвърна тя и погледна към къщата. — Не искаше ли да закусиш с останалите?
— Да не би да съм необщителен?
Усмихна се кисело:
— Сто процента. Но не мога да ти се сърдя за това.
Погледнах я изпитателно.
— Осъзнах, че не съм включила майка ти в подготовката на сватбата — обясни Ева.
Отпуснах се на стола, за да прикрия сковаността в гърба си, и ѝ казах:
— Не е необходимо да го правиш.
Жена ми нацупи устни. Взе още едно парче бекон и ми го подаде. Ето това беше истинската любов.
— Ева — изчаках я отново да ме погледне, — това е твоят ден. Не се чувствай длъжна да правиш каквото и да е, освен да се забавляваш. И да правиш секс с мен, което също би трябвало да минава за забавление.
Думите ми я накараха да се усмихне отново.
— Ще бъде прекрасно независимо от всичко.
— Но? — изрекох на глас онова, което остана недоизказано.
— Не знам. — Ева подпъхна кичур коса зад ухото си и сви рамене. — Разговорът за родителите на майка ми ме подсети за баби и дядовци, а твоята майка ще бъде баба на децата ни. Не искам да има напрежение между нас.
Настръхнах. Мисълта за майка ми и за детето, което двамата с Ева щяхме да създадем, ме изпълни с буря от емоции, е които не можех да се занимавам в момента.
— Ще мислим за тези неща, когато им дойде времето.
— Сватбата не е ли подходящо начало?
— Ти не харесваш майка ми — отвърнах рязко. — Не трябва да се преструваш, че ти е приятна, в името на деца, които все още не съществуват.
Ева леко се отдръпна. Премигна и се протегна към чашата си с кафе.
— Опита ли гофретите?
Знаех, че е нетипично за жена ми да отбягва неудобните разговори, но я оставих да го направи. И по-късно можехме да разискваме проблема с майка ми, ако се наложи.
Ева остави чашата си и откъсна с пръсти парче от гофретата. Подаде ми го. Приех го, защото знаех какво означава — предложение за мир.
После станах, подадох ѝ ръка и я поведох на разходка по плажа с надеждата, че това ще ме разведри.
— Пак заповядай.
Обърнах се и видях Кари да ми се хили, легнал на пясъка на няколко метра от мен.
— Знам, че си ми благодарен, задето сложих този бански в багажа ѝ — обясни той и извърна глава към Ева.
Жена ми стоеше до кръста във водата. Косата ѝ беше мокра и прилепнала назад.
Огромни авиаторски очила предпазваха очите ѝ от слънцето, докато тримата с Мартин и Лейси си подхвърляха фризби.
— Ти ли ѝ помогна да избере модела? — попита Моника и се усмихна на Кари изпод широкополата си шапка.
Наблюдавах я как обилно нанася слънцезащитен крем по тялото на Ева — нещо, което аз самият исках да направя, но си замълчах. Понякога Моника се отнасяше към дъщеря си, все едно още е дете. И въпреки че Ева поглеждаше нетърпеливо към мен, виждах, че грижовното отношение на Моника ѝ доставя удоволствие.
Отношенията им бяха съвсем различни от моите с майка ми, Елизабет. Не можех да кажа, че тя не ме обича, защото не беше вярно. Обичаше ме по своя си начин — в определени граници. От друга страна, любовта на Моника беше безгранична и понякога Ева имаше чувството, че я задушава.