— За късмет, точно сега е Седмицата на модата.
Думите му ме разсъниха и мислите ми запрепускаха в кръг.
— Наистина ли? Как можах до го пропусна?
— Напоследък беше твърде заета с това да вехнеш от мъка — припомни ми Кари сухо. — Знам, че майка ти ще посети някои дефилета, ще отърка рамо със знаменитостите и ще похарчи няколко хилядарки. Отиди с нея.
Разтърках очи и окончателно се събудих.
— Страх ме е да говоря с нея, след като вчера избухна така.
Кари направи физиономия:
— Да, наистина стана страшно.
Кълна се, че довчера говорехме как тя превръща сватбата ми в публично събитие, а сега се държи, сякаш отразяването ѝ в пресата е истински кошмар.
— За да сме точни, тя имаше предвид отразяването на сватбата в таблоидите.
— Че какви други вестници има днес? — въздъхнах. Знаех, че ще трябва да поприказвам отново с майка ми, но нямаше да с никак забавно. — Не знам защо се безпокои толкова. И да исках, не можех да си пожелая по-хубава снимка на двама ни с Гидиън. Тази е идеална, ще накара Корин Жиро да изглежда като пълна нещастница.
— Така си е. — Усмивката на Кари изчезна от лицето му. — Честно казано, много се радвам да видя Гидиън толкова влюбен в теб. През по-голямата част от уикенда се държеше като глътнал бастун. Започнах да си мисля, че охладнява към теб.
— Вече е твърде късно — отговорих през смях, но сърцето ми се късаше, когато виждах колко неудобно се чувства Гидиън при всяка проява на добро чувство към него.
Изглежда, извън брака ни най-близката връзка, която можеше да приеме, беше приятелството.
— В държанието му нямаше нищо лично. Спомняш ли си как сс държа по време на партито на „Видал рекърдс“ в дома на семейството му?
— Смътно — отвърна Кари и сви рамене. — Както и да е, не е мой проблем. Искаш ли да се свържа с някои приятели и докато се разхождам по подиума, да разглася новината? Банският ти направи истински фурор в интернет. Не мога да си представя, че някой дизайнер би пропуснал възможността да ти ушие булчинска рокля.
Изпъшках. Ако се появях със зашеметяваща рокля, ушита специално за мен, направо щях да скрия шапката на Гидиън.
— Не знам. Всичко страшно ще се оплеска, ако се разчуе колко скоро ще е събитието. Не искам медиите да превърнат сватбата ни в цирк. И без това положението е достатъчно лошо. Не можем да излезем от града за уикенда, без да ни проследи някой гаден фотограф.
— Ева, трябва да предприемеш нещо.
Присвих очи и признах:
— Все още не съм казала на мама, че сватбата ще е на двайсет и втори септември.
— Кажи ѝ го. Още сега.
— Знам, че трябва.
— Бебчо — заяви Кари и издуха кичурите коса от лицето си, — може да си наемеш най-добрия сватбен агент на света, но майка ти е единствената жена, която може за броени дни да организира незабравима сватба — такава, която да е достойна за теб.
— С нея не сме на едно мнение относно стила на сватбата!
Кари скочи от леглото.
— Колкото и да ми е неприятно, ще трябва да отбележа, че Моника разбира от тези неща повече от теб. Тя обзаведе този апартамент, тя ти купува дрехите. Нейният стил е и твой.
Погледнах го ядосано:
— Просто обича да обикаля магазините повече от мен.
— Разбира се, сладурано — отвърна Кари и ми изпрати въздушна целувка. — Ще ти направя кафе.
Отметнах завивките и станах от леглото. Най-добрият ми приятел беше прав. Почти. Но аз комбинирах дрехите така, както на мен ми харесва.
Протегнах ръка към телефона на нощното шкафче, за да се обадя на майка си, и лицето на Гидиън се появи на екрана.
— Здрасти — обадих се веднага.
— Как минава сутринта ти досега?
Винаги ми беше приятно да чуя отсечения му делови тон. Съпругът ми работеше усилено, но въпреки това мислеше за мен.
— Точно се измъквам от леглото, така че все още не мога да кажа. Твоята сутрин как върви? Изкупи ли вече всичко в Манхатън?
— Не съвсем. Трябва да оставя нещо и на конкуренцията. Иначе няма да е забавно, нали?
— Наистина обичаш предизвикателствата.
Отидох в банята и погледът ми попадна на ваната, преди да се спре на душа. Представих си Гидиън гол и мокър и на мига се възбудих.
— Чудил ли си се някога какво щеше да стане, ако не ти се бях опънала отначало? Ако се бях хвърлила в леглото ти още щом го пожела?
— Щеше да ме накараш да загубя ума и дума, както и направи. Неизбежно беше. Ела да обядваш с мен.
Усмихнах се.
— Предполага се, че организирам сватбата ни…