Наведох се към Раул, докато паркираше пред ресторанта.
— Можеш ли да ми направиш една услуга по време на обяда?
Раул се извърна към мен.
— Можеш ли да установиш къде е Ани Лукас в момента? Днес е подходящ ден да я поразтърся малко.
Бях облечена така, че да впечатлявам околните. Нямаше да е зле да се възползвам от това.
— Бих могъл да го направя — отвърна Раул предпазливо, — но ще трябва да го обсъдя с господин Крос.
За малко да се откажа. Но си спомних, че Раул работи и за мен. Щом исках да демонстрирам новото си положение, не беше ли най-добре да започна от хората край себе си?
— Не. Ще го направя аз. Ти просто я намери. Ще се погрижа за останалото.
— Добре — съгласи се неохотно. — Готова ли сте? Ще започнат да ви снимат веднага щом ви видят.
Раул кимна встрани и след като проследих жеста му, видях, че половин дузина папараци са се събрали край входа на ресторанта.
— О, господи! — въздъхнах дълбоко. — Разбрах.
Раул излезе от колата и я заобиколи, за да ми отвори вратата. В момента, в който се приготвих да сляза, светкавиците на фотоапаратите осветиха и без това слънчевия ден. Опитах се да запазя ледено спокойствие и влязох бързо в ресторанта.
Заведението бе препълнено и шумно, тъй като всички разговаряха на висок глас. И въпреки това почти веднага успях да открия Гидиън. Той също ме забеляза. Не знам какво казваше в момента, но млъкна, щом ме видя.
Момичето, което настаняваше гостите, ми каза нещо, но не я чух. Съсредоточила бях цялото си внимание върху Гидиън. Поразителното му лице ме остави без дъх както винаги, но с нищо не ми подсказа за какво си мисли съпругът ми.
Гидиън отмести назад стола си и се изправи с енергично и елегантно движение. Четиримата мъже, седнали на масата, погледнаха към мен и също станаха. С тях имаше и две жени, които се извърнаха, за да ме погледнат.
Спомних си, че трябва да се усмихна, и тръгнах към голямата кръгла маса, която се намираше на централно място в ресторанта. Пристъпвах внимателно по дървения под и се опитвах да не обръщам внимание на погледите, които събирах, тъй като Гидиън бе вперил тъмния си поглед в мен.
Ръката ми трепереше леко, когато я протегнах към него.
— Съжалявам, че закъснях.
Съпругът ми ме прегърна с една ръка и леко докосна устни до слепоочието ми. Притисна кръста ми толкова силно, че изпитах болка и се отдръпнах.
Погледът му бе изпълнен с толкова страст и с такава безумна любов, че сърцето ми подскочи. Обзе ме радостно удоволствие. Познавах този поглед — осъзнах, че съм накарала Гидиън да потръпне и сега той се опитва да потисне чувството. Стана ми приятно да разбера, че все още мога да го направя. Даде ми мотивация да напрегна всичките си сили и да избера най-подходящата рокля, с която да премина по пътеката до олтара и да застана до Гидиън.
Погледнах останалите хора на масата:
— Здравейте.
Гидиън откъсна поглед от лицето ми.
— Приятно ми е да ви представя съпругата си Ева.
Стреснах се, ококорих широко очи и се обърнах към него.
Светът си мислеше, че още сме само сгодени. Не бях разбрала, че възнамерява да оповести брака ни.
Страстта в погледа му изчезна. Гидиън ме погледна топло, явно се забавляваше.
— Това са членовете на борда на фондация „Кросроудс“.
Изненадата ми толкова бързо премина в любов и благодарност, че се олюлях. Гидиън ме задържа да не падна, винаги го правеше — във всяко едно отношение. В момент от живота ми, в който бе твърде вероятно да се чувствам леко нестабилна, той ми даваше за какво да се хвана.
Представи ми всеки един от членовете поотделно, след което дръпна стола ми и ме настани на масата. Обядът мина неусетно в оживени разговори и с изобилие от прекрасна храна. Зарадвах се, че идеята ми да добавим в биографията на Гидиън сведения за ролята му в „Кросроудс“ е довела до повече посещения в сайта на фондацията. Препратките към нея, които бях предложила, бяха увеличили броя на желаещите да помогнат.
Стана ми много приятно, че Гидиън седи съвсем близо до мен и държи ръката ми под масата.
Когато ме попитаха какви други идеи имам, поклатих глава:
— На този етап не съм достатъчно квалифицирана, за да предложа нещо стойностно. Вие всички се справяте чудесно.
Главният изпълнителен директор Синди Вело ме погледна и ми се усмихна широко:
— Благодаря ти, Ева.
— Бих искала да присъствам на съвещанията на борда като наблюдател и да се запозная с дейността ви. Надявам се, че ще успея да ви помогна по друг начин, ако не мога да допринеса с нови идеи.