Ландън беше висок, макар и не колкото Гидиън, навярно около метър и осемдесет. Имаше чуплива кестенява коса и очи с цвят на кехлибар. Беше в отлична форма и бе много привлекателен; усмихваше се лесно и винаги бе готов да се разсмее. Когато се запознахме, ми се стори чаровен и много внимателен към съпругата си.
— Здравей, Ева — поздрави ме и бързо потърси с поглед жена си, която стоеше зад гърба ми. — Каква приятна изненада.
— Здравей, Райън.
Ще ми се да бях уловила погледа, който си размениха. Ако наистина заговорничеха
срещу мен, трябваше да го знам.
— Днес сутринта стана дума за теб. Чух, че си напуснала „Уотърс Фийлд & Лийман“.
В ума ми светна червена предупредителна лампичка — подозрението, което бях изпитала в тоалетната, се засили. Не бях подготвена за тази трудна игра. Гидиън можеше да се справи с всеки — всъщност той задаваше правилата на играта, но аз не бях готова. С голямо усилие се въздържах да погледна към съпруга си, за да проверя дали ни наблюдава.
Опитах се да се измъкна, тъй като не се чувствах в свои води.
— Работата вече ми липсва, но и двамата с Гидиън сме много привързани към Марк.
— Да, чувал съм прекрасни отзиви за него.
— Наистина си разбира от работата. Запознах се с Гидиън по времето, когато Марк работеше за кампанията на водка „Кингсман“.
Ландън вдигна учудено вежди:
— Никога нямаше да се досетя.
— В добри ръце си. — Усмихнах се. — Марк е най-добрият. Щеше да ми е много тъжно да напусна работа, ако не знаех, че скоро отново ще работим заедно.
Райън видимо смени тактиката.
— Е… Ние все пак решихме вътрешен екип на „Ланкорп“ да се заеме с рекламата. Хората ми заявиха, че могат и сами да постигнат отлични резултати, и тъй като точно за това съм ги наел, прецених, че ще е най-добре да ги оставя да се пробват.
— О, тогава с нетърпение ще очаквам да видя какво са направили — отвърнах и понечих да си тръгна. — Много се радвам, че ви видях и двамата. Приятен обяд.
Сбогувахме се и аз се насочих към масата ни. Забелязах, че Гидиън е потънал в разговор с членовете на борда, и реших, че не ме е забелязал. С приближаването ми обаче веднага стана от мястото си, без дори да погледне към мен.
Казахме „довиждане“ на останалите и си тръгнахме от ресторанта. Гидиън бе поставил ръка на кръста ми. Обожавах този негов собственически жест.
Ангъс ни чакаше в бентлито, паркирано до тротоара. Какта и папараците, които се възползваха от възможността да ни направят множество снимки. Успокоих се, когато се настаних на задната седалка и колата се вля в трафика.
— Ева.
Кожата ми настръхна, щом чух грубия тембър на Гидиън. Погледнах го и видях огъня в очите му. В следващия миг той обхвана лицето ми с ръце и впи устни в моите. Ахнах, стресната от необузданата проява на желание. Проникна дълбоко в устата ми с език и пробуди безкрайната ми страст към него.
— Толкова си хубава изрече и прокара ръце през косата ми.
И непрекъснато се променяш. Никога не знам кого ще видя на следващия ден.
Засмях се, облегнах се на него и отвърнах на целувката му с цялото си сърце и душа. Обожавах допира до него. Когато Гидиън ми се отдадеше, чувствените извивки на устните му омекваха и губеха строгостта си и той ставаше още по-прекрасен.
— Трябва да те държа в напрежение, шампионе.
Гидиън ме придърпа така, че да седна в скута му. Неуморно галеше тялото ми.
— Желая те.
— Надявам се, че е така — прошепнах и прокарах върха на езика си по долната му устна. — Цял живот няма да се отървеш от мен.
— Времето пак няма да ми стигне.
Наведе главата ми назад и отново ме целуна. Сложи ръка ни врата ми, за да не мога да се движа, докато навлизаше с език бързо и настъпателно. Все едно ме чукаше. Усещах докосването на езика му навсякъде.
Опитах се да се измъкна, не можех да игнорирам присъствието на Ангъс.
— Гидиън.
Да отидем в мезонета — прошепна, изкушаваше ме като самия дявол.
Почувствах допира на възбудения му пенис. Беше го допрял до бедрото ми, примамваше ме с обещание за секс, грях и удоволствие — толкова голямо, че трудно щях да го понеса.
— Имаш съвещание — отвърнах задъхано.
— Майната му на съвещанието.
Потиснах желанието си да се разсмея и го прегърнах. Притиснах носа си в извивката на врата му и вдишах аромата. Миришеше прекрасно, винаги ухаеше така. Гидиън не използваше одеколон. Долавях само чистата, първична миризма на кожата му и съвсем лекия мирис на любимия му душгел.