— Обожавам миризмата ти — казах тихо и се гушнах в него. Беше толкова топъл, тялото му беше горещо и твърдо, пулсираше от живот, енергия и сила. — Има нещо специално в нея. Докосва нещо дълбоко в мен. Тя е едно от нещата, които ми казват, че си мой.
— Така съм се надървил — изръмжа Гидиън, долепил устни до ухото ми. Гризна го леко, причиняваше ми слаба болка, за да ме накаже за страстта си.
— А аз съм съвсем влажна — отвърнах шепнешком. — Днес ме направи толкова щастлива.
Пое си дълбоко въздух, движеше ръце нагоре-надолу по гърба ми.
— Добре.
Отдръпнах се и видях как Гидиън постепенно си възвръща самообладанието. Толкова рядко се случваше да загуби контрол. Беше много вълнуващо, че мога да предизвикам такава реакция у него. Още по-вълнуващо бе да осъзная, че от момента, в който съм се появила в ресторанта, той е бил на ръба, но с нищо не се е издал пред останалите. Умението му да се владее бе едно от качествата му, които ме възбуждаха най-силно.
Погалих лицето му с върха на пръстите си.
— Благодаря ти — изрекох. — Думите съвсем не са достатъчни и сравнение с онова, което ми даде днес, но все пак ти благодаря.
Затвори очи. Допря чело до моето:
— Няма защо.
— Радвам се, че харесваш косата ми.
— Харесва ми, когато си самоуверена и секси.
Потърках нос в неговия, любовта ми към Гидиън ме изпълни до краен предел.
— А ако се наложи да си боядисам косата в лилаво, за да се чувствам така?
— Тогава ще чукам лилавокосата си съпруга — отвърна с лека усмивка, постави ръка на сърцето ми и се възползва от случая да стисне гърдата ми. — Стига същността да си остане същата, останалото е само обвивка.
Почудих се дали да не му кажа, че е опасно близо до това да стане романтичен, но реших да го запазя за себе си.
Вместо това го попитах:
— Видя ли семейство Ландън?
Гидиън се отдръпна.
— Говореха нещо с теб.
Присвих очи.
— Знаел си, че ще бъдат там?
— Присъствието им не ме изненада.
— Умееш да се измъкваш — оплаках се. — Всички мъже сте такива. Не знам дали Анджела Ландън ме поднасяше, или съвсем сериозно ме покани да отидем заедно на дефилето на „Грей Айълс“ по време на Седмицата на модата.
— Може би по малко и от двете. Ти какво ѝ отговори?
— Че нямам намерение да ходя.
Целунах го, след което се наместих обратно на мястото си. Отначало Гидиън не искаше да ме пуска, но все пак го стори.
— Корин щеше да знае как да се справи е нея — въздъхнах. — Навярно Магдалин също. А майка ми със сигурност щеше да реагира правилно.
— Постъпила си чудесно. А какво каза Ландън?
Нацупих устни.
— Колко е сигурен договорът ти с Марк?
Гидиън ме изгледа въпросително.
— Какво си направила?
— Споменах, че аз и ти имаме здрава връзка с Марк, тъй като с се запознали, докато сме работили с него. Казах, че с нетърпение очакваме да работим отново с него в бъдеще.
— Искаш да видиш дали Ландън ще предложи работа на Марк?
— Да, любопитно ми е да видя докъде ще стигне. Не се тревожа за Марк. Той е лоялен и макар да не знае подробности, е наясно, че „Ланкорп“ е една от причините да напусна работа. Освен това се разбира добре с големия шеф в „Крос индъстрис“. В „Ланкорп“ ще бъде просто търтей. Не е толкова глупав.
Гидиън се отпусна назад. Ако не го познавах толкова добре, можеше да си помисля, че се намества по-удобно.
— Опитваш се да разбереш дали ти казах истината за мотивите на Ландън — изрече.
— Не.
Поставих ръка на бедрото му и усетих напрежението. И двамата му родители го бяха предали. Знаех, че донякъде Гидиън очаква и останалите хора около него да постъпят по същия начин.
— Вярвам ти. Повярвах ти, когато ми каза. Думата ти ми стига, нямам нужда от други доказателства.
Загледа се в мен и стисна ръката ми. Силно.
— Благодаря ти.
— Но може би ти си изпитал необходимост да ми го докажеш? — попитах спокойно. — Разбрал си, че Райън Ландън е направил резервация. Искал си да ме представиш на борда на фондацията и си преценил, че срещата в „Табло Уан“ може да постигне две цели, ако случайно се сблъскам с Ландън там. Макар че доста неща си оставил на случайността…
— Не и ако той седи близо до тоалетните.
— Можех да не отида до тоалетната.
Гидиън ме изгледа.
— Не е толкова невероятно — възразих.