— Ти си жена — отвърна той, сякаш това обясняваше всичко.
Присвих очи.
— Понякога ужасно много ми се иска да те ударя.
— Какво да направя, като съм прав?
— Отклоняваш се от темата.
Гидиън сви устни за миг.
— Напусна ме заради него. Исках отново да се срещнете.
— Не е точно така, но добре. Разбрах каква е била целта ти. Леко разочарована, отмахнах новия бретон от лицето си. — И все пак не можах да разбера какво очакват от мен. Ландън е малко по-лесен за разгадаване от жена си, но и двамата идеално се преструват на искрени. Освен това работят в екип.
— Ние с теб също сме екип.
— Ще станем. Трябва да се науча да изпълнявам задълженията си по-добре.
— Нямам оплаквания.
Усмихнах ce.
— Не прецаках нещата, но е съвсем друго да си свърша добре работата.
Гидиън докосна леко бузата ми.
— Изобщо нямаше да ме интересува дали си прецакала нещо, макар че твоята представа за „прецакване“ е съвсем различни от моята. Въобще не ми пука дали косата ти е зелена или лилава, или какъвто там цвят си избереш, макар че я харесвам руса Искам теб.
Извърнах глава и целунах дланта му.
— Анджела много прилича на Корин.
Съпругът ми се засмя изненадано.
— Не, не прилича.
— Напротив, ужасно много прилича на нея. Е, не са като близначки. Но в косата и тялото са еднакви.
Гидиън поклати глава:
— Не е така.
— Мислиш ли, че Ландън нарочно си е избрал жена, която да прилича на твоя идеал?
— Струва ми се, че в момента въображението ти се е развихрило. — Постави пръсти върху устните ми, за да замълча. — А ако си права, значи е сбъркал, така че въпросът остава спорен.
Сбърчих нос. Усетих, че чантичката започна да вибрира до бедрото ми, взех я и извадих телефона си от нея.
Имах съобщение от Раул: „На работа е.“
Погледнах към съпруга си и видях, че ме наблюдава.
— Помолих Раул да разбере къде е Ани — обясних.
Гидиън измърмори нещо под носа си.
— Ужасен инат си — изропта.
— Както ти самият изтъкна, днес се чувствам уверена и секси-заявих и му изпратих въздушна целувка. — Подходящ момент да намина да я поздравя.
Гидиън вдигна поглед към огледалото за обратно виждане. Ангъс срещна погледа му и двамата се разбраха нещо. След това съпругът ми насочи блестящите си сини очи към мен.
— Ще правиш това, което ти казва Ангъс. Ако на момента той прецени, че идеята ти не е добра, ще се откажеш. Ясно?
Мина секунда, преди да отговоря, тъй като очаквах по-голямо съпротива от негова страна.
— Добре.
— И довечера ще дойдеш в мезонета за вечеря.
— Кога разговорът ни се превърна в пазарлък?
Гидиън ме изгледа неумолимо и непреклонно.
— Обещах на Кари да излезем на вечеря. Днес, докато бях с теб, той звъни по телефоните вместо мен. Ще ни бъде приятно да дойдеш с нас.
— Не, благодаря. Ела след това.
— Ще се държиш ли прилично?
В очите му проблеснаха палави пламъчета:
— Само ако и ти се държиш прилично.
Помислих си, че щом може да прояви чувство за хумор по въпроса, значи сме направили крачка напред.
— Готово.
Колата спря пред „Кросфайър“ и Гидиън се надигна, готов да слезе от нея. Докато Ангъс отиваше да му отвори вратата, аз се наведох към съпруга си и му предложих устните си. Той обхвана лицето ми с две ръце и ме целуна твърдо и властно. Целувката бе много по— сладка от онези, с които ме дари, щом излязохме от „Табло Уан“. И много по-истинска.
Бях останала без дъх, когато се отдръпна.
Огледа ме за момент и кимна доволно.
— Обади ми се на мобилния веднага щом приключиш.
— Аако си…
— Обади ми се.
— Добре.
Гидиън се измъкна от бентлито и с широка стъпка влезе в „Кросфайър“.
Наблюдавах го, докато изчезна от поглед, и си спомних първия ден, в който го срещнах. Тогава влязох във фоайето, а той се върна обратно в сградата след мен. Опитвах се да не го забравя, знаех, че е глупаво да се чувствам изоставена в момента, но винаги ми беше трудно да гледам как Гидиън се отдалечава от мен. Това беше един от многото ми недостатъци, които трябваше да преодолея.
„Вече ми липсваш“ — написах му.
Получих отговор почти веднага: „Радвам се, че е така, ангелчето ми.“
Смеех се, когато Ангъс седна отново зад волана. Погледна ме в огледалото за обратно виждане.
— Къде отиваме сега?
— Към работното място на Ани Лукас.
— Тя може да е на работа още дълго.
— Помислих си го. Бих могла да свърша някои неща, докато я чакам. Ако приключа с всичко и нямам какво повече да правя, ще пробваме друг път.