Тогава той направи нещо, което не беше за вярване. Бутна чашата с тап обратно към бармана!
Без да ме поглежда, Шиф каза:
— Съжалявам. Не мога да ви помогна.
О, вече бях напълно сигурен! Да, наистина е имало прикритие! Грабнах чашата и отново я сложих пред него. Той дори не я докосна.
Моментът беше инфарктен. Дадох знак на бармана да донесе една от най-големите бутилки. Той видя парите ми, вдигна една и я постави на бара пред Шиф.
— И това няма да свърши работа — каза застарелият репортер. — Млади човече, моят приятелски жест към вас е да ви кажа да забравите за това. Навлизате в цензурирана територия.
Увереността ми скочи до небето!
Зная на какъв принцип действат тези клубове. Отношението на онзи барман ясно показваше, че старият Шиф е задлъжнял много на клуба. Сграбчих момчето-разпоредител и му прошепнах едно съобщение.
Само след две минути пред нас стоеше управителят със счетоводна разписка в ръка.
— Нямам представа какво искате да постигнете с това — обърна се той към Шиф. Беше предназначено за вписване на дълговете ви.
Шиф ме посочи.
— Той го поиска, не аз — каза Шиф.
Грабнах разписката. Не беше плащана от една година. Сумата надхвърляше парите, които носех със себе си. Извадих бързо личната си пластинка и подпечатах разписката.
— Не, не! — каза Шиф. — Вие ме изкушавате повече, отколкото мога да понеса!
— Чудесно! — казах аз.
— Лошо — каза Шиф. — Това е ОПАСНО!
В онзи момент бях напълно сигурен, че не само Цензорът, ами и самият Хелър стои зад прикритието, свързано с остров Рилакс!
— Дайте ми една разписка с името на този човек — обърнах се аз съм управителя. — Маркирайте я за следващата година и оставете графата за сумата празна.
Управителят се ококори. Старият Шиф седеше до мен някак съсипан. Празната разписка пристигна. Подпечатах я. Обаче я задържах.
Секундите минаваха. И тогава старият Шиф бавно, бавно посегна към разписката. Стисна крайчеца й и я използва, за да ме притегли към себе си.
Прошепна в ухото ми.
— За нищо на света не казвай на никого, че си го чул от мен. Иди да се срещнеш с Прация Тейл, имението Минке в Пош хилс.
VII
Понеже волтарианската година беше напреднала, имението Минке не беше в цветове. От въздуха обаче, докато се приземявахме, си дадохме сметка, че то е доста процъфтяващо. Градински алеи се виеха сред храстите, иззад които надникваха статуите на голи нимфи. Огромната къща беше мезонет на три етажа и доста по-високи фронтони. В дърветата отзад се гушеше малка болница. А под слънцето на късния следобед вдигаше пара един басейн под формата на сърце.
Приземихме се на мястото за кацане и слязохме. Нещо, което приличаше на вързоп от кожи върху, един люлеещ се стол до басейна, изведнъж се размърда и каза:
— Оооооооо! Какъв красив млад мъж!
Внимателно пристъпих напред. От кожите надничаше старо лице поне на около сто и петдесет години. Обилният грим не можеше да скрие възрастта му.
— Седнете, седнете! — извика тя като посочи един градински стол до себе си. — Разкажете ми всичко за себе си!
— Казвам се Монте Пенуел — започнах аз. — С Прация Тейл ли имам честта да разговарям?
— О, божичко мили. Не само красив, ами и учтив. Да, истина е, аз съм Прация Тейл, или поне може така да се каже. А сега просто се настанете удобно.
Очевидно събитията в имението Минке се случваха много бързо, въпреки привидното му спокойствие. Прация започна да дърдори с петстотин километра в час, като разпитваше всичко за семейството ми, за което била чувала, както и за всичките ми приятели и интереси. А докато тя правеше това, един млад мъж с яркозелени очи и сламеноруса коса се приближи с поднос с чаши и кана розова газирана вода и Прация му каза: „Благодаря, синко“, без за миг да отделя погледа си от мен, а след това от къщата излезе една жена и донесе кексчета. Жената беше с яркозелени очи и сламеноруса коса, Прация Каза: „Благодаря, дъще“ и продължи да ми дърдори нещо.
През главната порта влезе застаряваща важна дама, придружена от застаряващ мъж с яркозелени очи и сламеноруса коса, които минаха покрай нас на път за малката болница в задната част на двора. Почти без да спира бръщолевенето си, Прация каза: „Добър ден, лейди Тиг. Добър ден, синко“. Когато отвориха вратата на болницата, видях надписа отгоре: Целологична козметична клиника.