— Възможно е — отвърнах аз, докато лежах чисто гол между двете момичета. — Но моля ви, моля ви, разкажете ми!
— О, миличко. Както и да е, милият Джетеро беше на някакво пътуване по това време надалеч, чак на другия край на Конфедерацията и никой не знаеше кога ще се върне. Великият съвет се събираше само веднъж в месеца, а следващата им среща щеше да се състои след цели три седмици. Прахд не посмя да говори с Мортиай за това, разбира се, но си има доста стабилно влияние. Така той се свърза с лорда на здравеопазването, който, пред вид това, че случаят беше спешен, уреди нещата с планетарната охрана. Прахд не искаше да отиде на острова направо с голям медицински екип, за да не причини голямо объркване, така че взе една кралска линейка и когато се записах като доброволка, той ме дегизира като някоя от неговите медицински сестри и… Какво има, Аса?
От известно време Аса беше започнала да хлипа, но аз не бях обърнал голямо внимание на това. Тя каза на пресекулки:
— Лик се позабавлява, а аз не. Цялата съм възбудена и фрустрирана и ми се струва, че ще изпадна в нервна криза. Лежа си тук до него и направо МИ Е БОЛНО!
— О, милинка — бързо отвърна Прация със съчувствие. — Давай, без да се спираш от нищо: не бих могла да понеса себе си, ако измъчвам деца.
Аса изстена нещо като благодаря.
Лик скочи и погледна надолу към лицето ми.
— И аз се чувствам ощетена. Не получих възможност да го даря с една хубава целувка.
Извърнах лицето си от нея.
— О, хайде стига, Монте Пенуел — каза Лик. — Една целувка със сигурност не може да нарани никого, особено ако я предлага девойка, която се гордее с целомъдрието си.
Прация се ухили в очакване и седна по-напред в креслото си.
Извърнах главата си като предложих на момичето страната си.
Прация беше започнала да диша тежко.
Очите ми се отвориха широко! Стоновете на Аса изпълниха стаята.
Иглата и халкичките на Прация изпращяха в треперещите й ръце.
Лик ме поглади нежно по бузата.
— Видя ли? — каза тя. — Не те заболя въобще. Ти си добро момче, Монте.
— О, така си е — каза Аса задъхано.
— Прабабо, може ли да чуем останалата част от историята някой друг път? — попита Лик.
— Не, не! — прекъснах я аз. — Моля ви, моля ви. Какво се случи на острова?
Прация премигна няколко пъти, след което отново се върна към нанизването на халкичките с иглата си.
Тя въздъхна.
— И така, преминахме през планетарната охрана и се приземихме на острова. Никога не си виждал толкова мирна картинка. Цветята цъфтяха много красиво, въздухът беше много чист. Стъпалата към двореца бяха излъскани, а пътеките — пометени. А тук-там по малките кътчета се любеха катамити. Дори не бяха забелязали, че сме се приземили! Помислихме си, че е така, защото се бяхме приземили откъм задната порта на двореца и защото никой не е забелязал линейката, понеже Прахд беше карал много внимателно, и се втурнахме в двореца. Изтичахме по някакви стъпала нагоре, а после и през един коридор. Там, пред вратата на спалнята на кралица Тийни, седяха петима офицери. Командирът им ни видя и вдигна ръка намръщен.
— Не, не — каза той, — не можете да влезете. В момента сменяме караула.
От другата страна на вратата се чу шум от някаква бъркотия. Вратата се отвори и излязоха петима офицери, които оправяха униформите си.
Старшият в коридора отдаде чест на старшия, който излизаше, след което му каза:
— Тук сме, за да ви помогнем, сър. Има ли нещо, което трябва да знаем?
Офицерът, който командваше стражата, закопча до долу туниката си.
— По-топло е от обикновено. Съветът ми е да се предприеме незабавна атака.
Преди помагащият офицер да успее да отговори, Прахд го блъсна встрани и се втурнахме в стаята. Тийни лежеше в леглото си. Петте години, които бяха изминали, не я бяха променили много, а освен това продължаваше да държи косата си на конска опашка. По устните й играеше красива усмивка, докато тя се изтягаше лениво в леглото. Тогава ни видя! Скочи и се втурна към нас. Много се притесни!