— Вие сте от континента! — извика. — Какво има? Освен това сте в лекарски престилки. Някой да не е болен?
Показахме й посланието и тя избухна. Руга цели две минути, без да спира. След това премина в настъпление. Навлече си някакви дрехи — нещо, което наричат бикини, грабна една верига и събра около себе си петима истински стражи. Качихме се в линейката и по нейна заповед полетяхме към южния край на острова. Очевидно Мадисън и бандата, която си беше сформирал, живееха там в едно село, на много километри от двореца, на ръба на една канара. Мястото беше много живописно, къщите бяха със сламени покриви, а подовете им бяха покрити с плочки. Спряхме пред най-голямата: отгоре й беше поставен надпис „Прес служба“, но всъщност там живееше Мадисън. Излезе една жена, чието име, доколкото разбрах, беше Флип. Тя се опита да падне на колене, но Тийни мина покрай нея, без да й обръща никакво внимание. Мадисън си лежеше на леглото. Тийни хвърли бележката към него. Той я погледна, а след това и Тийни. Опита се да стане! ТРЯС! Тийни го удари с веригата и го бутна обратно на леглото!
— Ти, кучи сине — изкрещя му тя, — да не би да се опитваш да направиш така, че да ни евакуират от тук? — И го удари още веднъж. След това започна да удря по мебелите и почти съсипа цялата стая! Жената на име Флип стенеше нещо пред Прахд и настъпи ужасна бъркотия. И знаеш ли каква беше чумата? Мадисън беше настинал! Когато нещата се поуспокоиха малко, Прахд го прегледа, понеже така и така беше отишъл там.
— Настинката — каза той — е обикновена алергия. Алергичен сте към нещо тук.
А Мадисън се обърна към Прахд и му прошепна:
— Алергичен съм към липсата на заглавия.
Тийни го чу и отново се разфуча.
— Само за това говориш през цялото време, бибипец такъв! Сега ще ти дам едно заглавие! — и тя го прасна по главата с веригата и разцепи скалпа му на две.
Това явно й беше достатъчно, защото тя излезе навън и започна да ругае хората на Мадисън, че са му позволили да създава неприятности. Мадисън се строполи и зарида.
— Целият ми гений отиде по дяволите. Откакто започнах да спя с Флип, не ме е спохождала нито една истинска идея. Започнах да прилагам връзки с обществеността на губернатора и точно когато бях успял почти напълно да го доведа до бесилото, Тийни разбра всичко и ме тикна в една тъмница за цели три ужасни седмици. Аз съм един некадърник. Не мога да подбудя дори един мъничък бунт! А тя никога няма да ми позволи да започна да издавам вестник! Прахд заши главата му, поуспокои го и дори му даде някакъв газ, който можеше да диша, за да не е толкова импотентен с Флип, и с това беше поставен краят на чумата. Но ти знаеш Прахд. А може и да не го знаеш. Та той може по всяко време да открие нещо нередно в клетките на хората. Бяхме се озовали там с една линейка, пълна догоре с медикаменти, които бяхме преценили да ни стигнат за едноседмична борба с чума, а всъщност чума нямаше. На острова обаче имаше пет хиляди човека, а може би и шест хиляди, които имаха брадавици и тем подобни неща, а лекарят им въобще не можеше да се мери с Прахд. И така те започнаха да обикалят селата, за да вкарват хората във форма. Нямаха нужда от моята помощ и аз се нанесох при Тийни, с която си прекарвахме отлично времето в клюки за отминалите времена. Тогава бях по-млада, нали се досещаш, така че наистина се забавлявах. Лягах на едното легло, а Тийни лягаше на другото и си говорехме часове наред за всичко под слънцето, луната и звездите.
Прация изпусна една дълбока въздишка, пълна със сладостна носталгия.
— Оооооо! Онези офицери!
— Чакай малко — казах аз като се надигнах между двете девойки, — Прахд не те ли ревнуваше?
— Прахд? О, Монте, колко си наивен. Прахд не ме е докосвал с пръст. Той е целолог и е против професионалната му етика да бибипа пациентките си. А аз съм му пациентка от много години!
— Но всичките ти деца са със зелени очи и сламено руси коси — запротестирах аз. — В архивите прочетох, че първото ти дете от Грис е било със зелени очи и сламено руса коса…
— А също и второто — каза Прация. — О, сега разбирам. Ти не знаеш, че аз измамих в първата си брачна нощ в кралския затвор. — Тя се усмихна на някакъв приятен спомен. — Каква нощ само! И два месеца след това вече бях бременна. Великолепно.
Аса измърмори:
— Прабабо, продължи историята докрай. Винаги ми доставя удоволствие да я слушам.