Лик си играеше с космите по гърдите ми.
— Да, продължи, прабабо. Тъкмо стигна до най-хубавата част.
— О, да — каза Прация. И така, както и да е, изведнъж забелязах, че изразходвам разрешения ми брой офицери много по-бързо от Тийни. Винаги съм вярвала в запазването на енергията и една нощ, когато си направихме почивка, за да похапнем, я попитах каква е причината за всичко това. А тя отвърна:
— От точките е.
А аз попитах:
— Какви точки?
Тя отговори:
— Точките, които докосваш.
А аз казах:
— Нищо не разбирам! Кажи ми нещо повече!
Разбрах, че тя очевидно беше обучена от жена, която наричаше „уличницата от Хонг-Конг“, професор в някакъв висш образователен институт. Тийни можеше да кара тялото си да прави най-безумни неща вътрешно, познаваше всеки нерв в тялото на другия човек, както и всички точки, които трябваше да се натискат. Показа ми и се получи нещо наистина разкошно! Никога не бях чувала за това! Тогава се поразмислих, разбрах, че горивните им блокчета са на привършване и че няма да имат нито едно след около месец-два. Нямаха никаква комуникация с външния свят, но Тийни не се притесняваше много, докато не й посочих, че малките пръчки, които използваше, за да обучава жените, няма да работят след привършване на горивото. И така двете сключихме една сделка. Щях да я снабдя с двайсет тона горивни блокчета, които щяха да й стигнат поне за петдесет години, ако тя ме научи на разните трикове, които знаеше. Прахд изправяше зъби и лекуваше завити навътре нокти на крака. Той беше открил, че някои от обитателите на острова са потомци на морски хора от Теон, живели преди много векове, така че не беше кой знае колко трудно да го накарам да докладва, че чумата е под контрол, но са необходими още няколко седмици, за да бъде унищожена. Е, трябва да ти кажа, че последвалите две седмици бяха може би най-великите в живота ми. Някакъв тъпак по електрониката от екипа на Мадисън я беше снабдил с всички необходими екрани и сонди, с които тя беше обучила всичките си камериерки, така че се захвана на работа върху мен.
Прация продължи да говори. Докато я гледах обаче, не усещах нещата, които разказваше, да стигат до объркания ми мозък.
Устните й се движеха.
Аса слушаше с огромно удоволствие.
Лик беше озарена от сладострастие.
Устните на Прация изричаха някакви думи.
До мен не достигаше никакъв звук!
И тогава си дадох сметка, че всъщност не съм се побъркал. Двете момичета просто бяха повдигнали двата края на възглавницата, върху която лежеше главата ми, и бяха запушили ушите ми!
Отстраних нетърпеливо пречката пред слуха ми.
— … и след като се бях изявила толкова добре пред цялото островно население, се дипломирах като Magna cum loud, — Прация се отпусна назад с въздишка.
Момичетата дишаха тежко.
Накрая Прация се усмихна. Поклати глава.
— Как бързо бягат годинките. Уви, двете седмици бяха свършили.
— Сега идва ред на тъжната част — каза Аса и също въздъхна.
XI
Прация остана така, потънала в носталгия. Момичетата от двете ми страни лежаха неподвижни. Най-накрая Прация отново започна да нанизва халкичките с иглата.
— И така ние се върнахме на континента — каза Прация, — а докато потегляхме множеството на терасата на двореца ни махаше за довиждане с…
— Чакай. Задръж за малко! — прекъснах я аз. — Знам със сигурност, че Солтан Грис е бил затворен в една тъмница там. Ти въобще не спомена нито думица за него.
Прация ме погледна със сините си очи.
— Грис? — попита тя.
— Да. Тийни измъчвала ли го е до смърт или нещо такова?
Прация се засмя тихичко.
— О, Тийни можеше да се вбеси, но никога не ставаше жестока: обърни внимание, че не беше поставила дори Мадисън в тъмница. Но що се отнася до Грис, вероятно се беше изморила от писъците му, след като му бяха извадили няколко нокътя. Може би той просто не е ставал за измъчване. Възможно е да е припадал всеки път при вида на клещи и пинсети. Знаеш ли, зандавите там бяха много на дълбоко: доста под планината. Не приличат на местенце, където би отишъл за приятна разходка. Да, аз я попитах за него, но тя просто сви рамене. Вероятно жаждата й за отмъщение е била задоволена. Та, както и да е, когато се върнахме обратно на континента, Прахд докладва, че без гориво островът ще стане доста нездравословно място за пребиваване. Скъпият Джетеро още не се беше върнал, така че други се подписаха под заповедта за пратката.