— И сега идва най, най-тъжната част — каза Лик.
— Прахд — продължи Прация — замина с нея, за да се увери, че е пристигнала без проблеми, и точно преди да напусне острова, Мадисън му прошепнал:
— Само почакай! Ще го поставя тоя остров на картата аз!
— Прахд не обърнал особено внимание на думите му, но не бяха изминали и три дни, откакто се беше върнал, вкъщи, когато… ТРЯС! Небивало земетресение! Приливни вълни! ОСТРОВ РИЛАКС БЕШЕ ПОЛЕТЯЛ ВЪВ ВЪЗДУХА! Скъпият Джетеро се върна и разпита Прахд, но той му отговори:
— Не може да е било от горивото! Всяко блокче беше затворено в отделен и изолиран контейнер!
А скъпият Джетеро каза:
— Единственият начин, по който може да е бил взривен, е да са били извадени всички блокчета от кутиите им и да са били събрани заедно на куп!
А Прахд отвърна:
— Но аз казах на всички до един в никакъв случай да НЕ правят това!
А Джетеро каза:
— Зная какво се е случило. Мадисън е казал, че ще го постави на картата: не успя. Той просто го отстрани завинаги. Островът беше само един вулканичен мехур. Предупредих Тийни. Мадисън е взривил остров Рилакс, само за да направи заглавия!
А тъжната страна на всичко това беше — каза Прация, — че така той не успя да накара вестниците да публикуват и думица за събитието. Не излезе даже некрологът му. Та това беше краят на всички тях, както и на остров Рилакс.
XII
И двете момичета започнаха да хлипат. Притиснаха се към мен, за да намерят утеха.
Прация въздъхна разтреперано, след което каза:
— Хайде, усмихнете си. Вечерта все още не е свършила. Аса, избърши си сълзите и пусни музика.
Момичето се отдели от мен и скочи от леглото. Отвори един голям бял шкаф на уредба и пъхна някаква лента в отвора.
Чу се гръм, а след това и някакъв ритъм. Силата на звука направо разбиваше слуха ми. Виенето и писъците на електронните инструменти започнаха да разкъсват измъчения въздух. Никога през живота си не бях чувал подобни звуци. Удряха човек като с парен чук и по някакъв начин му действаха така, че той започваше да кърши снага.
Разтворените устни на Лик бяха почти на ухото ми.
— Не е ли божествено? — прошепна тя. — Прапрабаба е презаписала цялата фонотека на Тийни на ленти. Послушай само тоя пънк-рок!
— Лик! — извика Прация над пулсиращата врява. — Недей само да си лежиш там. Изпълни си задълженията!
Момичето скочи и като продължаваше да извива тялото си под звуците на музиката, изтича до едно бюро. Отвори някакво чекмедже, а бедрата й продължаваха да се движат в такт, докато бърникаше. Извади някакви зеленикави листа и хартии и започна да свива плътни, широки цилиндри с дължина около седем сантиметра.
Като продължаваше да се кълчи под ритъма на музиката, тя подаде един на Прация. С потрепващи пети и извиващи се бедра пъхна един и в нетърпеливите ръце на Аса. След това скочи върху мен и когато косата й се развя почти под носа ми, набута края на един цилиндър в устата ми. В ръцете й се появи пламък.
— Дърпай силно! — извика тя като поднесе пламъка към цилиндъра. — Всмукни го дълбоко в дробовете си и задръж дима там.
Димът едва не ме задуши.
— Какво е това? — разкашлях се аз.
— Панама ред! Най-доброто! Виждам, че ще трябва да те науча как се пуши марихуана! ДЪРПАЙ! ДЪРПАЙ! О, послушай само тоя рок!
Издишах сладникавия дим.
Като поклащаше глава в такт с гърмящата музика, Лик също си дръпна. Пое дълбоко дъх, за да отведе дима в дробовете си, и го задържа така. След това го издиша.
— О, Божествено! — изстена тя.
Аса се беше върнала на леглото, а от устата й се виеше бяла мъгла. Пъхна цигарата си между устните ми и извика:
— ДЪРПАЙ! ДЪРПАЙ! Само така ще можеш да чуеш истински музиката!
Дръпнах си и отново се закашлях. Хвърлих поглед към Прация. Седеше на мястото си с обвита в дим глава. През него надничаха живо очите й.