Обречена планета [bg]

— Добре, момичета! — извика Прация. — Вече можете да поупражните уроците си! ТОЙ Е ВАШ!

Изведнъж започнах да потъвам в чудновато и меко усещане. Чувствах, че се нося сякаш напълно откъснат от реалността.

Музиката изведнъж стана по-прекрасна, отколкото можеше да се опише с думи, а „Главозамайващ залез“ продължаваше да гърми.

Ставаше обаче и нещо друго.

С любопитни пръсти двете момичета търсеха точките ми. Пред очите ми прелитаха ръце. Съсредоточих се върху един пръст, който натискаше гърлото ми.

Започна да ме обзема невероятно голяма радост.

От тавана се усмихваха лукаво две ангелчета.

Още марихуана.

Още музика.

След много часове заспах.

XIII

През долния прозорец се промъкна един хоризонтален лъч слънчева светлина и погъделичка клепачите ми.

Размърдах глава. Усетих силна болка.

Погледнах към креслото, където беше седяла Прация. Беше празно.

Погледнах надясно: до мен лежеше Аса с полуотворена уста и в дълбок сън.

Погледнах наляво: там пък беше Лик. Върху спящото й лице имаше замечтана усмивка. Ръката й беше преметната през гърдите ми.

Помислих си, че е най-добре, да се измъкна оттам. Гърлото ми беше пресъхнало. Бях гладен. Болеше ме всичко.

Като действах много внимателно, отстраних ръката на Лик и я поставих леко върху бедрото й. Придвижвайки се сантиметър по сантиметър, много, много бавно, се измъквах от мястото си между двете към долния край на леглото. Бях сигурен, че ще успея.

Главата ми се изравни с бедрата им. Сега, само с едно последно движение на краката, щях да се изправя и да бъда свободен.

Скочих.

ООХ!

Едната от тях ме беше хванала за косата!

— Връщай се тук! — каза Лик.

— Какво ти става? Да не би да не ти харесваме? — попита Аса, като се взря в лицето ми.

— Прабаба си отиде — каза Лик. — Можем да пропуснем официалната част.

— Да бе, човече — каза Аса. — Можем веднага да се захванем със същинската работа!

— Не, не! — извиках аз. — Трябва да се прибирам у дома! Главата ми направо ще се пръсне!

Лик приближи очите си съвсем близо до моите. — Аха! — каза тя. — Очите му са много зачервени. — Има само един лек за това — каза Аса.

Лик скочи от леглото, взе една цигара и преди да успея да я спра, я напъха в устата ми. Запали я.

— Дръпни си силно и ще се почувстваш по-добре.

За голяма моя изненада, не след дълго наистина стана така. Чувствах се като изпълнен с мъхест облак.

Всяка от двете си дръпна по няколко пъти.

Седяха нащрек, за да не ме изпуснат, ако реша да офейкам, но после, като погледнаха много внимателно изражението ми, се убедиха, че в крайна сметка нямам такова намерение.

Аса стана, намери една лента и я пъхна в отвора на уредбата. Почти веднага в стаята забумтя музика, същата странна електронна музика с тежко звучене. На фона на хор, някакъв мъж пееше:

Мама никога не ми разказа за птички и пчелички. Но татко неведнъж ми каза да не приближавам момчетата мънички. Така и не научих как на апетита свой да туря край. И сам сега ще вляза в крак на секса тайничкия рай. Затуй не се гневи, когато аз дрехите ти късам със замах. А ако ме спреш, ти знай, ще те направя на пух и прах. Та хайде пак да се обичкаме, защото май ми се хареса. Но хич не ми се вярва за всички птички и пчелички, че свършват тъй със гръм и трясък! ДАЙ МИ ГО, БЕЙБИ!

— Точно каквото чувствам в момента! — каза Аса и ми се нахвърли.

Щях да успея да се изплъзна, ако не се бях блъснал в Лик.

Тя ме фрасна силно през гърдите и ме събори обратно на леглото.

Тонколоните гърмяха в ушите ми с тежкия ритъм.

Викът на Аса накара долната част на пердето да излети през прозореца.

— А сега просто си попуши спокойно — каза Лик.

Хич и не се замислих над предложението й.

Въздухът се изпълни с дим от марихуана.

Едно купидонче се ухили лукаво, когато чух гласът на Лик да казва:

— Мен, сега мен!