Лик изпищя и димът от марихуана заедно с пердето полетяха навън.
Фасът от цигарата гореше на пода.
Като се опитвах да се загърна в чаршафа, се отдалечих от леглото.
— О, Боже мой — казах. — Можете и двете да забременеете от мен!
Аса се загърна с някакъв халат. Засмя се.
— Хич не се притеснявай за това, Монте Пенуел. Прахд ни раздава хапчета за контрол на раждаемостта. Дрехите ми лежаха на пода и аз тръгнах към тях. Изведнъж се спрях и се вторачих в момичетата. Поклатих глава.
— Прация ми каза, че и двете сте девствени!
— Ха! — възкликна Лик. — В цялата Конфедерация няма да остане нито една девица, когато успеем да разпространим тревата на Тийни навсякъде! В момента само се учим, но почакай само да видиш какво ще стане.
Вдигнах панталона си, като продължавах да стискам чаршафа около себе си. Тогава ме споходи друга мисъл.
— А Прахд…?
— О, за Бога, не — отвърна Лик. — Как можеш въобще да си помислиш такова нещо. Прахд не пипа с пръст никого наоколо. Пък и за какво му е, когато разполага с достатъчно медицински сестри? Аса, я да го почистим това момче. Много му е мръсно подсъзнанието.
Скочиха върху мен като два лепъртиджи, готови да разкъсат жертвата си на парченца.
Хвърлиха ме под душа.
Водата потече надолу в образуваща пара каскада.
Двете скочиха с мен под душа.
Бяха толкова бързи, че не можех да разбера какво става.
Аса протегна ръка и свали от закачалката на стената на банята един вибратор. Включи го и го задържа така за малко.
Лик протегна ръка и взе калъп сапун.
От дупчиците на душа излизаше пара.
— Стой мирно! — извика Лик.
Изпищях.
Хлъзгавият сапун полетя и се блъсна в стената на банята. Аса започна да го търси на пода, докато се заливаше от смях.
— Сега аз! Нека сега аз да му го направя!
От душа заизлиза още повече пара.
Отново изпищях!
В дупката на канализацията се стичаше вода и изчезваше.
— Е, не беше ли страхотно, Монте? — попита Лик.
Увиха ме в огромна хавлия. Тресях се като листо на силен вятър.
— Знам аз какво трябва да направим — каза Аса. — Ще го подготвим като подарък за Хар.
— Кой е Хар? — изтръпнах аз.
Двете бяха облекли по една широка роба и ме накараха да седна пред една тоалетка. Имаше страшно много огледала.
Казах:
— Изглеждам УЖАСНО!
— Няма нищо по-лесно от това да ти направим едно ново лице, за да посрещнеш деня — каза Лик.
Тя напудри лицето ми с някакъв спрей.
Аса взе синя боя от една купичка. Нанесе я върху клепачите ми. След това взе един черен молив и ми изрисува вежди и големи мигли.
Лик направи червени петна на бузите ми.
Аса боядиса устните ми с алено червено и те започнаха да изглеждат много големи.
Двете момичета се отдръпнаха малко от мен и се залюбуваха на произведението си. След това Аса взе една прозрачна пелерина и ме напъха в нея. Погледнах накъдрената яка.
— О, вече изглеждаш наистина красив — каза Лик.
— Чувствам се ужасно — отвърнах аз. — Трябва да си вървя.
— Я стига — прекъсна ме Аса. — Слънцето едва се е показало. — И тя грабна три джоинта.
Направих немощно усилие да си тръгна, но те ме повлякоха към леглото. Аса пъхна една цигара в устата ми и я запали.
Като дърпаше от своята, Лик отиде при уредбата и сложи една лента. След малко виещият ритъм на музиката вече разтърсваше стените.
В стаята се чу някакъв нов глас!
— Та как се чувствате всички тази прекрасна сутрин?
Ококорих се. В стаята беше влязъл младеж със зелени очи и сламеноруса коса. Беше около двайсетгодишен. Изтръпнах. Дадох си сметка, че това е вероятно някой от братята им! Щеше да ме застреля, без въобще да се замисли!
Младежът носеше няколко чанти, които бяха пълни или с трева, или със слама. Той се приближи до бюрото и отвори едно от долните чекмеджета.
— Току-що събрах реколтата от Златна колумбийска във фермата — каза той.