В типичния стил на един репортер-следовател аз го излъгах.
— Един от моите професори каза, че преди много време чул от някакъв свой колега, че е възможно да стане такова нещо. След което той цитира децата на Прация Тейл.
— Да не би да намекваш нещо? — попита Прахд.
— Не, не — отвърнах аз, а гениалността ми беше победила убиващото ме главоболие. — За нищо на света не бих посмял да поставя под въпрос, етиката на най-видния целолог в страната. Просто тази сутрин се промъкнах тук с надеждата да зърна някои от зеленооките наследници. Тогава със сигурност ще знам, че наистина е вярно, че един мъж с кафяви очи и една жена със сини очи могат да имат деца със зелени очи и няма да се налага повече да вярвам на генетичните аксиоми. Така или иначе ми се струват много отегчителни.
— О, я стига — каза Прахд, като усети, че сакралността на медицинските и целологичните аксиоми е застрашена. — Не можеш да стигнеш до някакъв извод на базата на един-единствен случай.
— Сигурно ще кажете — рекох аз, — че това е атавизъм, но няма да се вържа, защото изглежда е в съгласие с и потвърдено от фактите. Процентът на атавистичните явления е… забравих процентите…
— Деветнадесет — намеси се Прахд. — Обаче ти просто шикалкавиш. Това НЕ е атавизъм. Вие, студентите, сте много по-склонни да търсите изключенията, вместо да следвате традицията. Предполагам, че сега мога да разговарям с теб в рамките на професионалната дискретност.
— Абсолютно! — казах аз.
— Старият колега на твоя професор е намеквал за случая на един офицер от една разпаднала се организация, който се ожени в кралския затвор и чиято младоженка го измами през първата брачна нощ. Когато детето се роди, то трябваше да бъде регистрирано и това породи известен професионален интерес; документите обаче, които попълних по случая, вероятно са се загубили, защото това стана преди много-много години.
— Никой не спомена никакъв документ — казах аз, без да обръщам внимание на главоболието си и като продължавах да преодолявам себе си с помощта на гениалността си на един репортер-следовател.
— Тъкмо в това е проблемът — каза Прахд. — Не обучават студентите така задълбочено, както го правеха по наше време: оставят нещата на хора като мен да ги дообучават. Случаят е свързан с една далечна планета, която вече не съществува. Там бях изпратен по предназначение и същият този офицер дойде при мен ранен. Един от тестисите му беше атрофирал в пубертета, а другият беше разбит. В резултат той беше кастриран. Значи, на тази отдалечена планета имаше много малко волтарианци под ръка, а щеше да бъде гаден номер да му дам тестиси от расата там, тъй като тя е с много кратък живот. Освен това, ставаше въпрос за бърза хирургическа намеса. Единственото възможно разрешение беше да взема клетки от моите собствени тестиси и да ги накарам да произведат пълнокачествени органи в торбичките на неговите тестиси.
— Невероятно! — възкликнах аз. — На човек често ли му се налага да се справя с подобни спешни случаи?
— За щастие рядко. Случаят е съвсем уникален. Всъщност аз бях много горд от резултата. Обаче от друга страна последиците бяха странни. Този офицер беше доста безскрупулен. В една равнина в близост до болницата той накара около трийсет жени да забременеят от него, като използваше новото си оборудване. Всички потомци имаха зелени очи и сламеноруси коси, макар че в онази раса бяха доминиращи тъмните очи и тъмните коси. И не само това, ами освен това този офицер всъщност се ожени за две жени от един отдалечен град на тази планета. И двете забременяха от него, а също така още поне дузина други.
— И всички потомци имаха зелени очи и сламеноруси коси?
— До един! — отвърна Прахд.
— Добре де, ама вие как сте научили, щом като те са се родили след вашето заминаване?
Той ме погледна странно. Трябваше бързо да се справя със ситуацията, понеже марихуаната и главоболието ме бяха направили невнимателен. Мъчех се да измисля нещо, а от слънчевата светлина ме боляха очите. Казах:
— Но Прация нарича „сине“ и „дъще“ повече от двама човека. А този офицер е бил изпратен на някакъв остров, преди второто дете да… — предадох се, като се опитвах да мисля.
Точно в този момент покрай нас мина икономът Ске, който очевидно беше тръгнал за пазара, и каза:
— Добро утро, господарю Пенуел. Добре ли изкарахте нощта с лейди Прация?
Ръката на Прахд ме сграбчи за яката. Придърпа ме съвсем близо.