— Кой, по дяволите, си ти?
За нещастие на Прахд лицето ми беше вдигнато нагоре. Погледът ми се спря върху един тавански прозорец!
Иззад пердетата там надничаше едно лице.
Косата беше сива и сплъстена.
Погледът беше див, доста налудничав.
Дори възрастта обаче не го беше променила много от начина, по който изглеждаше на снимките.
БЕШЕ СОЛТАН ГРИС!
Въпреки здравата хватка на гърлото ми, въпреки махмурлука ми, аз изпаднах във вдъхновение! Дори болката, която изпитах, когато Прахд ме метна на земята, не можа да намали триумфа ми.
Прация вероятно го беше получила като част от сделката за горивото!
Колко чудовищно обаче! Тук той беше заобиколен от най-големите си врагове — Ске, Мийли и даже Боч — преди да умре! Как ли го измъчваха и злорадстваха! Каква ли огромна радост ги изпълваше, че той стои заключен горе на тавана!
Взирах се в онези налудничави очи и разбирах все повече неща. Той носеше спермата на друг мъж: всеки път, когато някоя жена забременяваше от него, това не беше ставало от него, а от Прахд! Колко дяволит се беше оказал Прахд, като произвеждаше бебета навсякъде около себе си, без да причини и едно-едничко петънце върху професионалната си етика!
А ето го Грис, все още под заплахата от смъртта:
Тийни просто беше дала пълномощията на Прация! Нищо чудно, че затворническите архиви все още съществуваха! Присъдата никога не беше изпълнявана!
И през всичките тези години Прация го беше карала да бибипа до полуда, като създаваше децата на друг мъж!
ОЩЕ ЕДНО УЖАСНО, ЧУДОВИЩНО ПРИКРИТИЕ!
Налудничавите очи се отдръпнаха от таванския прозорец.
Изхилих се в лицето на Прахд.
Със или без махмурлук, в онзи момент знаех, че съм един от най-великите репортери-следователи, които бяха живели някога!
Бях намерил Солтан Грис!
XV
В продължение на три дни, след като се прибрах у дома, не ставах почти за нищо.
Сърцето ми биеше прекалено бързо, но си дадох сметка, че причината за това е, че не съм свикнал с употребата на марихуана. Очите ми продължаваха да бъдат безумно зачервени, разбира се, защото ги търках твърде често. Гърлото ми беше пресъхнало, но само в случаите, когато не пиех вода. Освен това то беше и наранено дълбоко вътре, състояние, което естествено беше причинено от хватката на Прахд. Контузиите по тялото и протритият ми бибип просто показваха, че не съм свикнал да правя секс.
Хаунд повика един лекар, който ме попита дали не ме е мачкал и дъвкал снуг, след което пожела да ми направи множество инжекции против ухапване от снуг. Отговорих му, че няма такова нещо, но Хаунд каза да, при което последиците от инжекциите бяха много по-лоши от всяка болест, която някога можеше да ме бутне на легло.
Тия хора бяха прекалено любопитни и едва на четвъртия ден усетих голямо облекчение, защото ме оставиха на мира.
Драскотините бяха станали жълтеникави. Не обръщах внимание на спуканите вени. Хванах Шафтър изкъсо и го накарах да приготви стария пътнически космически кораб. Трябваше да свърша много неща!
В джоба ми имаше бележка, която бях измъкнал чрез изнудване от Прахд. Беше на бланка на личния лекар на краля и в нея пишеше, че съм медицински инспектор. Бързо беше схванал за какво става дума, когато му казах, че прачичо ми лорд Доом, който работеше в кралския затвор, много ще иска да разбере къде се намира затворникът му Солтан Грис, а и освен това, че съседите в този заможен квартал могат да имат нещо против тълпите да опожарят имението Минке, ако разберат, че омразният им Грис е не само жив, ами се и намира в таванското помещение там. Прахд беше схванал намека ми и това беше чудесно! Не можех да не се наслаждавам на това колко бързо придобивах уменията на репортера-следовател: можех вече да ги прилагам толкова добре, че последвалото от марихуаната замайване не ги притъпяваше.
Нито пък спуканите вени и драскотините! Бях се насочил към лудницата на Конфедерацията с надеждата доктор Кроуб и Ломбар Хист да са още живи!
Ако съществуваше прикритие за още толкова много други неща, дали не беше вероятно и тяхното ИСТИНСКО състояние да е прикрито? Може би те просто бяха станали жертва на политически опортюнизъм и задкулисни интриги! Можеше да се окаже, че са ги задържали незаконно!
Какъв успешен удар щеше да бъде, ако успеех да установя ТОВА!
Лудницата на Конфедерацията е далеч, далеч на север. Там има едно необитавано пространство, което граничи с огромен океан в близост до северния полюс на Волтар, неприятно място, покрито през по-голямата част от годината с лед.