Макар че стените бяха олющени, хижите и бараките бяха добре поддържани. Макар че пациентите бяха странни, никой от тях не беше физически наранен или болен. Диспансерът и болницата бяха чисти и функциониращи и там също не можеше да се открие никаква нередност.
Най-накрая се обърнах към Неет. Щях да имам огромна нужда от уменията си на репортер-следовател. Казах:
— Тук не виждам никакви хора на особено преклонна възраст. Много се съмнявам, че използвате геронтоложка технология, за да ги държите живи. Честно да си кажа, започвам да подозирам, че избивате най-възрастните!
Това проби любезното му, чернооко обаяние.
— О, това съвсем не е така! — извика той. Помисли известно време, след което каза: — Елате с мен!
Поведе ме към архивния отдел. Там се намираха огромни редици с терминали. Разчисти пътя си от едно ято подмазващи се чиновници и седна пред един от терминалите, като зашари с пръсти по клавиатурата. Започна да извиква на екрана досието на случаи според възрастта на пациентите.
През цялото време изстрелваше някакви коментари.
— Виждате ли! Сто деветдесет и една. Двеста и три. Сто осемдесет и девет. Сто деветдесет и две… — Той продължи да коментира всички подред. Просветна ми, че на това място има поне половин милион пациенти. Минаването през всичките случаи щеше да отнеме целия ден!
Аз обаче проявих остър ум. Казах с кисел тон:
— Виждам, че избягвате да покажете политическите затворници.
Това го накара да спре. Забрави напълно за обаянието си и зяпна.
— Тук нямаме никакви политически затворници!
— Напротив, имате! — казах с най-смъртоносния глас, който можех да докарам. — Или може би това означава, че сте имали, докато не сте ги избили.
— Но моля ви се — каза той. — Разговорът започна да става много брутален. Целият персонал щеше да бъде уволнен, ако се беше случило нещо подобно!
— Точно така — рекох. — Случайно знам, че има истина в твърдението ми. Вие СТЕ имали политически затворници. Зная имената на двама от тях.
Той поклати глава объркан. След това каза:
— Тук никога не е имало такива хора. Дали са ви погрешна информация, инспекторе.
— Вкарайте — прекъснах го аз — имената на доктор Кроуб и Ломбар Хист!
Той се отпусна на момента. Даже успя да се усмихне.
— О, тези ли! — възкликна. Те не са политически затворници. Те са по-побъркани от когото и да било.
— Въведете имената им — наредих строго аз.
Той се подчини.
И ЕТО ЧЕ ТЕ СЕ ПОЯВИХА!
Неет се опита да ми обясни, че причината, поради която имената им не се бяха появили на този герентоложки терминал, е, че Хист е само на сто и седемдесет години, а Кроуб на сто и осемдесет. Не му вярвах.
— Политически затворници — казах. — Трябва да ги инспектирам!
Той поклати глава. Посочи бележката в досието на Хист: „ИЗОЛИРАН. Може да говори само с Кроуб.“. А след това и към досието на Кроуб: „ИЗОЛИРАН. Може да говори само с Хист.“. — Не им е разрешено да разговарят с никого! Никой никога не отива да ги види! — каза Неет. — Това и кралска заповед!
— Аха! — казах аз. — От някое друго управление! А какво ме води мен насам, ако не кралска заповед? Обвинението е доказано. Вие НАИСТИНА имате политически затворници тук, които не са по-ненормални от вас или мен. Е, благодаря, Неет. Сега ще се върна и ще докладвам, че лудницата на Конфедерацията…
Обаянието му беше изчезнало напълно.
— Моля ви! — изстена той. — Тези двамата са напълно побъркани!
— Това може да бъде доказано само с подробно интервю с двамата поотделно. И БЕЗ вас и екипът ви да ги направлява или да ги дупчи с игли! Тъй като ми харесвате, Неет, и понеже НЕ искам да ви създавам неприятности, ще ви направя тази услуга!
— О, благодаря ви — каза той с глух глас и махна с ръка на един от охраната доста настойчиво.
Бях обзет от въодушевление. Уменията на репортер-следовател вършеха направо фантастична работа!
Задаваше се следващият ми голям удар!
Част деветдесет и втора
Заключителна част III
XVI
Хижата беше изолирана. Беше построена на едно място, което я караше да изглежда като вирнат пръст над скалите, надвесени над морето. На шестстотин метра отдолу по права линия ревеше северният океан, който разбиваше тежката си зеленикава ярост в базалтовата барикада, като използваше за оръдия огромни носещи се острови от бял лед.