Кроуб се отпусна назад и тъжно загледа пода.
— Много ми е неприятно да ти кажа последното и най-лошо нещо, защото то е толкова ужасно.
— О, трябва да го направите — настоях аз.
— Става въпрос за нещо много специфично — каза Кроуб. — Макар че е просто стандартна Земна психология, може да надвишава способността ти да разбереш. Сега ще се опитам да ти обясня думата „шизо“: Тя означава двойствен или разделен на две части от едно цяло. Дотук разбираш ли?
Отвърнах, че разбирам.
— Много добре — продължи Кроуб. — Тогава трябва да си даваш сметка, че шизофренията е много ужасна психоза. Шизофреникът е луд човек, както ще ти каже всеки психолог или психиатър на Земята. Та, за да се върнем към случая, за когото говорим, ти знаеш, че навремето той се наричаше Джетеро Хелър.
— Точно така — отвърнах аз.
— Но СЕГА — каза Кроуб и ме погледна хитряшки — той се нарича дук на Манко! ДВЕ ИМЕНА! ДВЕ ИДЕНТИЧНОСТИ! ШИЗОФРЕНИЯ!
Той се отпусна назад и поклати глава.
— Това ни принуждава да стигнем до заключението, че въпросната личност е изцяло, напълно и крайно побъркана! ТОЙ би трябвало да е тук. А не аз!
Остана така известно време, потънал в размисъл. След това каза:
— Не бива обаче да прахосвам ценното си време в обсъждане на този случай с един аматьор. Това е въпрос, който може да бъде изцяло разбран в ужасния му мащаб, само от напълно обучени Земни професионалисти. Сега моля да ме извиниш. Трябва да се захващам с производството на още бял хибрид.
Той понечи да стане от стола си.
XVIII
Попречих му да стане.
— Почакайте! — казах. — Още не съм свършил работата си. — Посочих решетката, която разделяше стаята.
Другата половина беше много тъмна и не бях успял да видя нищо там.
Върху кушетката имаше една въртяща се светлинна пластинка. Обърнах я така, че светлината да мине през решетката и да освети мрака.
Там седеше някаква сянка, нещо като малка купчина на пода. Брадичката се вдигна и светлината попадна върху жълтите очи.
ЛОМБАР ХИСТ!
Косата му беше изцяло посивяла. Кожата му беше така дълбоко набръчкана, че по нея сякаш имаше пропасти. Лицето беше безизразно.
— О, него ли — каза Кроуб. — От около деветдесет и няколко години му прилагам психоанализа, но от петдесет години отказва да говори. Всъщност случаят му е психиатричен и се нуждае от експертизата на неврохирург. Значи, предният дял на мозъка е станал прекалено силно свързан с теменния и по този начин се е стигнало до неизбежната биологична обратна връзка, за която беше предположил великолепният Земен учен Снорберт Вийнер в труда си „Стибернетика“, базиран на постоянната му работа с прасета в Масачусетския повреждачен институт. Повярвай ми, Вийнер би загрухтял от ярост като луд и би замахал с опашката си, ако разбере, че постижението на живота му не се прилага. Е, карай, силните на деня често остават в забвение. По стечение на обстоятелствата аз съм упълномощен не от кой да е, а от достопочтената Американска бърникарска асоциация — обединението, което се е отдало на това да прави всички пари достъпни за лекарите, независимо по какъв начин — да направя тази проста операция. Прави се по учебник и се прилага ежедневно на Земята. На практика е задължителна! Но тия необразовани варвари тук отказват да ме снабдят с необходимите инструменти. Всъщност се нуждая само от един инструмент. Той е стандартен и се използва от всички психиатри по света за тази елементарна и жизненоважна операция. Нарича се шиш за лед и въобще не е скъп: може да бъде купен във всеки железарски магазин. Единственото, което един психиатър трябва да направи — той, разбира се, трябва да е квалифициран, но това се постига много лесно, просто се поставя един лист хартия на стената — е да вкара шиша за лед под левия клепач, да го мушне навътре докъдето може и да го придвижи отляво надясно. След това го пъха и под десния клепач и прави същото. Това почти стопроцентово разделя нервите на челния дял. И е толкова просто. Ето например, един ден, докато бях в „Белевю“, помолих да наблюдавам демонстрация на такава операция от водещия неврохирург там и той просто изтича в приемната, каза ми „Гледай!“ и за нула време беше оперирал над петдесет човека: бяха бедни чернокожи и бяха дошли на благотворително лечение. Само един малък процент, не повече от седемдесет души, умряха на място. Останалите петнайсет повече никога не причиниха никакви неприятности на никого. При това икономично, защото умряха няколко години след това. Спестява парите на държавата! Ако може да се каже нещо сигурно за Земната психиатрия, то е, че тя е практична. Психиатрите там ме обучиха много добре!