— Мога ли да получа едно от онези пуфкала?
Зарадван от времето, което това ми даваше да формулирам първите си въпроси, аз услужливо бръкнах в джоба си и извадих една кутия. Протегнах я към него.
Той си взе едно пуфкало, като продължи да си седи по доста вежлив начин. Сложи го в устата си.
— Мога ли да получа огънче? — попита той.
Аз отново бръкнах в джоба си и извадих една кибритена клечка.
Драснах я.
Появи се пламък.
Протегнах го близо до крайчеца на пуфкалото на Хист.
ИЗВЕДНЪЖ ТОЙ СГРАБЧИ КИТКАТА МИ!
Силата му беше достатъчна да натроши костите ми!
С другата си ръка той хвана, стъблото на падащата клечка.
С рев, който много наподобяваше този на лепъртидж, той скочи на крака!
Отхвърли ме един замах, сякаш бях някаква кукла, право към отсрещната стена!
Още не се бях фраснал, когато той сграбчи една завивка от леглото.
Поднесе горящата клечка към нея и тя избухна в пламък!
Плесна с одеялото, сякаш то беше камшик, и го запрати към решетката!
Започна да крещи, докато плющеше с огъня през решетката:
— Ще те изпратя в АДА, чуваш ли? Ще те изпратя право в ДЕВЕТИЯ КРЪГ, ДИРЕКТНО!
Той удряше по решетката с горящото одеяло!
От него отскачаха потоци искри и се разпръсваха в стаята на Кроуб.
— Ти и твоята психоанализа! — пищеше Хист. — От десетилетия чакам този момент!
Кроуб беше скочил с притисната до кокалестия гръден кош кана с бял хибрид. Неговите крясъци също се присъединиха към врявата.
— Дръж си проклетите ангели от твоята страна на решетката!
По пода на Кроуб вече пълзеше едно огнено змийче, което изяждаше петната от разлян бял хибрид и показваше сини езици.
— Не, не! — изкрещя Кроуб. — Цял ме покри с ангели!
Ломбар продължаваше да пръска искри през решетката.
Аз овладях нозете си и хукнах към вратата.
Пазачът тичаше към мен. Когато излязох, се блъснах в него.
Оръжието му полетя в една снежна преспа.
В бъркотия от ръце и крака двамата с пазача се търкулнахме като топка по пътеката, която отвеждаше от хижата.
Ломбар изскочи навън.
Започна да увива пламтящото одеяло около себе си.
От вратата до него пълзяха сини езици.
Изведнъж се чу ужасен тътен!
Каните с бял хибрид бяха избухнали!
Целият покрив на хижата се разтвори и оттам заизлизаха сини и червени гейзери.
И ето че се появи Кроуб, който полетя нагоре към небето!
Точно, когато ревът от експлозията беше заглъхнал, чух гласа на Кроуб. С екзалтирани тонове той крещеше:
— Вижте, аз летя! Летя! ЗНАЧИ ВСЕ ПАК СЪМ БИЛ АНГЕЛ!
Когато вече беше много високо във въздуха, понеже носеше със себе си бомбата от бял хибрид, той изведнъж избухна с оглушително ТРЯС!
Обгърнат в пламтящото одеяло, Ломбар Хист търчеше към далечната страна на скалата.
Стигна до ръба. Продължаваше да тича. Опита се да скочи във въздуха.
Той мучеше:
— АЗ СЪМ БОГ! АЗ СЪМ ИСТИНСКИЯТ БОГ! ДРЪПНИ СЕ, БИБИПЕЦ ТАКЪВ, ЗА ДА МОГА ДА УПРАВЛЯВАМ ВСЕЛЕНАТА!
Той започна да пада като една огнена топка от шестстотин метра височина в грандиозна парабола.
Уцели едно парче плаващ лед, като произведе последен пламък!
Плъзна се по леда, за да бъде след това разбит от гърмящия прилив в скалата, едно овъглено и опечено нищо, смляно на кайма в леденото зелено море.
Кроуб и Ломбар Хист бяха напълно, напълно мъртви.
XX
Обещах на Неет да потуля случилото се.
Не съм му казвал, че няма да пиша за него в тази книга. Аз съм репортер-следовател. Бързо развих уменията на професията. Лъжите, за да получиш достъп до някъде, са ключова техника в тази професия — малко измама тук-там и известно послъгване като се представяш. Защото какво означават лъжите, спрямо измета, когато мога да доведа истината до теб, скъпи читателю? Трябва да си ми много благодарен, че останах толкова верен на избраната от мен професия. Уверявам те, че и Боб Хуудуърд не би могъл да напредне толкова.
И така аз полетях на юг под управлението на Шафтър. Щях да направя една последна визита на Хаити Хелър: трябваше да проверя нещо много съществено за тези разкрития.