Пръстенът се завъртя по-бързо!
Хартиите, в които бяха загърнати статуетките, отлетяха. Показаха се стъклени балерини!
Сега се въртяха в кръг и танцуваха на фона на музиката.
ЛЕЛЕ, БОЖЕ, СВИРЕШЕ НАИСТИНА СИЛНО!
Започнах да бутам лостчетата надолу-нагоре като побъркан!
КАКВО ЛИ НЕ ОПИТАХ, ЗА ДА ГО СПРА!
ТО СЕ ЗАВЪРТЯ ОЩЕ ПО-БЪРЗО!
Танцьорките вече се въртяха като побъркани.
Стъклените им пръсти на краката, които бяха звучали като звънчета, сега приличаха повече на високочестотни гонгове!
Ударих още веднъж по лостовете.
Това вече беше прекалено.
Статуетките изведнъж полетяха във всички посоки, откъснали се от пръстена.
Понесоха се из въздуха.
Разбиха се с леко дрънчене на пода!
Цялото устройство нададе едно вибриращо ТРЯС!
От вътрешността му изскочи някаква жълта пружина и ме удари по лицето!
Глас!
Икономът!
— КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ СТЕ НАМИСЛИЛ?
Той ме сграбчи за яката!
Повлече ме към вратата.
Подхвърли ме със задника напред към мястото за приземяване!
Приземих се на седалището си като продължих да се плъзгам, вдигайки облак от прах.
Гпасът на иконома отново. Мъжът стоеше на вратата и бършеше ръцете си.
— Монте Пенуел, никога повече не се приземявайте тук! — каза той.
Всъщност се бях подвел: бях повярвал, че там няма никаква охрана. Ама на кого му беше притрябвала, щом си има такъв иконом!
Не знаех дали беше действал по нареждане на Хайти. Но нямаше значение, какъвто си бях неуморен репортер-следовател, се бях сдобил с това, за което бях дошъл!
Можех даже да пренебрегна стъписания поглед на Шафтър.
XXI
Веднага полетяхме към Кралския етнографски институт. Втурнах се в Отдела за незавладени планети.
Извадих късмет: един от младшите асистенти там беше чувал фамилията ми. Обещах му издигане, което много добре знаех, че не мога въобще да подпомогна, ако преведе листчето. Той беше достатъчно наивен, за да приеме.
В този институт разполагат с машини и речници, както и с всякакви видове устройства за дешифриране на различни азбуки и значения, на всичко, без директни военни кодове.
Трябваха му само два дни и сега аз си седя в кабинета в кулата с превода пред себе си. Там пише:
МАГАЗИН НА ТИФАНИ
ПЕТО АВЕНЮ
Ню Йорк
Купувач: Генерал Джеров Терънс Уистър
(пенсиониран) от армейския запас на САЩ
Адрес: Западен централен парк 5606 Сметката е в: Банка „Граб-Манхатън“ под ръководството на Израел Епщайн III, президент
1 антична стъклена музикална кутия с движещи се балерини
18-ти век, венецианска
21 000 долара
Забележка: Не е необходима кредитна карта.
И датата е САМО ОТПРЕДИ ТРИ СЕДМИЦИ! ОЩЕ ЕДНО ЧУДОВИЩНО ПРИКРИТИЕ!
С едно обаждане по видеотелефона, което проведох преди десет минути със Строителната компания за космически влекачи „Рилайъбъл“, научих, че десет години, след като се бил върнал от Земята и една седмица след получаването на писмото от Изи Епщайн, Хелър поръчал построяването на едно точно копие на Влекач Едно, като трябвало да бъде копирана дори оптическата измама за дуелиращ се човек в гимнастическия салон на влекача. Платил от собствените си пари — а и колко лесно е било това, при условие че като дук на Манко е получавал един процент от годишните приходи на планетата, обичайното възнаграждение на един дук, но и съвсем достатъчно, за да си купува по десет такива влекача на месец. По думите на стария главен инженер на „Рилайъбъл“, който вече се беше пенсионирал и беше много бъбрив като всички стари хора (и който се чувстваше много горд от това, което бяха постигнали с влекача — „целият в злато, сребро и скъпоценни камъни и работи като часовник“), били построили влекача за три месеца (истински рекорд), натоварили го с изкопни дезинтеграторни средства (обърнете внимание на това), направили му едно пробно летене и едва тогава Хелър „го взел за едно импровизирано пътуване, което продължи цели три седмици“. Оттогава влекачът станал гордостта на компанията, защото е почти неразрушим и не е излизал от строя до ден-днешен.
— Той го използва, за да обикаля планетите на Конфедерацията: един мъж с неговата власт и положение трябва да може да се придвижва до много места бързо и макар че на мнозина им се струва доста ексцентрично да се използват подобни „Бъдеще-минало“ главни мотори, просто за да се върнеш от Волтар на Манко за уикенда, те все пак си вършат работата.