Извинявам се за това, че ми отне толкова дълго време да завърша тези последни страници, но се надявам да се съгласите, че си е струвало усилията.
Нека ви припомня какво се случи, за да можете да оцените останалата част от книгата ми.
Ломбар Хист беше пристрастил към наркотици до един всички лордове от Великия Съвет. Императорът — Клинг Надменни — беше с единия крак в гроба, когато го отвлече Хелър. Ломбар Хист се беше самообявил за Диктатор и милиони хора се бунтуваха по улиците. Тийни Хопър превръщаше в катамити синовете на всички Лордове.
На всичкото отгоре съществуваше и този свещен образец на връзките с обществеността Дж. Уолтър Мадисън, който моделираше „имиджа“ на Ломбар.
След като Ломбар не успя да накара Армията да тръгне по петите на Хелър, Мадисън проучи кой е най-обичаният генерал й направи така, че той да отиде в кабинета на Ломбар. Понеже генерал Уип отказа да започне да преследва Хелър и си тръгна, Мадисън накара Ломбар да подпише заповед, в която пишеше:
ГЕНЕРАЛ УИП НЕ СЕ ПОДЧИНИ НА ЗАПОВЕДТА ДА НАМЕРИ ДЖЕТЕРО ХЕЛЪР. ДОНЕСЕТЕ МИ ГЛАВАТА НА ГЕНЕРАЛА.
Като „израз на сила“ екипът на Мадисън разигра драма, в която главата на генерал Уип се донася на поднос на фона на пищящи и припадащи жени. Цялото шоу беше заснето за „Вътрешен обзор“.
След това Мадисън накара Ломбар да подпише друга заповед:
ДО ВСИЧКИ ОФИЦЕРИ ОТ АРМИЯТА И ФЛОТА: ВЕДНАГА ТРЪГВАТЕ ДА ПРЕСЛЕДВАТЕ И ДА НАМЕРИТЕ ПРОСЛОВУТИЯ ПРЕСТЪПНИК ДЖЕТЕРО ХЕЛЪР.
Мечтата на Мадисън се беше осъществила!
Хелър беше обявен за престъпник!
Преследването му беше започнало!
А сега, драги издателю, редакторе и читателю, пред теб е окончателният, достоверен разказ за онова, което ДЕЙСТВИТЕЛНО се случи!
Глава първа
Дж. Уолтър Мадисън беше на път за Кралския съд и затвора в своя Модел 99. Тъкмо се беше зазорило и той искаше да пристигне преди тълпата: трябваше да си кажат две приказки с лорд Търн.
Въпреки ранния час, движението между Джой сити и Правителственото градче беше доста натоварено. Във всички посоки профучаваха еърбуси и пътната полиция отчаяно се опитваше да ги набута във въздушните ленти. Мадисън не обръщаше внимание на това, докато в един момент не започнаха да кръжат на едно място. Тогава попита шофьора си Флик:
— Какво ни задържа?
— Проклетата Армия — отвърна Флик. — Отклоних се, за да заобиколя базата на Флота, защото са поставили предупредителни знаци „Не приближавай“. Така пък се оказахме до границите на базата на Армията, а тия бибипци са задръстили пътя със заминаващи превозни средства. Виж ги ония боклукчийски коли! Там сигурно са се наредили хиляди кораби, които чакат да получат посока за отлитане.
Флик включи приемника на една от военните честоти, при което се чу дрезгав Армейски глас да изкрещява някакви цифри.
— Гръм да ме удари — каза Флик, — ако тия координати, дето ги ръмжи, не са за старата ми родна планета Калабар. Представяш ли си! Та те ще разширят обсега на войната!
Мадисън се изсмя. Като знаеше направлението на всички тези транспортни средства, той можеше да се погрижи за останалото. Каква печеливша карта беше изтеглил току-що с помощта на Армията!
Мадисън и бандата му се бяха оказали много по-хитри от това да се опитват да проникнат в генералния щаб на дивизиите на Армията. Те просто бяха измайсторили едно копие на главата на генерал Уип от маджун, изкуствена коса и театрална кръв и го бяха показали пред камерите. Генерал Уип беше загинал чрез връзките с обществеността. Мадисън не беше успял да сдържи смеха си, когато си беше представил изражението на генерал Уип, виждайки по „Вътрешен обзор“, че са го екзекутирали. Сигурно се беше покрил някъде. А сега Мадисън виждаше и положителните резултати: Армията се разпръскваше отчаяно във всички посоки, за да подкрепи Апарата и вероятно да започне издирването на Хелър като част от сделката. Нищо чудно, че хиляди транспортни средства тръгваха нанякъде!
Кън посочи една свободна въздушна лента и Флик се спусна по нея като летеше много ниско.
Мадисън погледна надолу към улиците на Правителственото градче. Беше му много забавно. Виждаха се петна от тълпи навсякъде: имаше счупени прозорци, а полицейските отряди хвърчаха насам-натам. От ден на ден Волтар все повече заприличваше на Земята. Мадисън усети прилив на гордост: картината показваше на какво е способна една висша технология. Волтар беше широко отворен за връзки с обществеността от Земен тип, а Мадисън беше специалист в прилагането им. Старите майстори в занаята му биха били горди с него.