А това по някакъв начин беше доказателство, че самият Хелър очевидно е наредил да попадне в ръцете на адвокатите на Грис. Какво странно преобръщане на съдбата би било подобно нещо — изведнъж Хелър да спаси главата на Грис иззад кулисите. Мадисън имаше гадното усещане, че вероятно някак отстрани Хелър се опитва да се намеси в този план на връзките с обществеността. От това го полазиха тръпки, беше като да откриеш изведнъж, че зад гърба ти лежи тигър, докато ти си мислел, че е от другата страна на планината!
След това Мадисън малко се поотпусна. В края на краищата, нямаше никакъв начин, по който тези нови доказателства можеха да окажат влияние върху общото впечатление. А адвокатите нямаха и минимален шанс да измъкнат Грис. Мадисън протегна крака и се прозя.
Всичко щеше да продължи точно така, както той го беше планирал. Та нали всички тези хора бяха само марионетки, които танцуваха на подръпваните от него конци. Той беше майсторът по Земни връзки с обществеността, а не те.
Глава четвърта
Дори Грис трябва да е бил изненадан от количеството на новите доказателства. Беше ги събирал години наред и ги беше пъхал под дъските в офиса си. С една камера, един микрофон и множество сръчни кражби той беше натрупвал цялото това имане денем и нощем, докато се скиташе из кариерата си в Апарата. Макар и доста начинаещ в страстта си към стреляне по пойни птички, това все пак беше нещо като хоби: да събира секретна информация за колегите си офицери от Апарата.
За да напредне в кариерата си, той вероятно беше възнамерявал да използва материалите много повече от това. Изнудването на шефа на Отдел „Провокации“, който на едно парти беше убил любовницата на един офицер с по-висш чин от Батальоните на смъртта, беше пример точно за такова приложение на материалите. Грис обаче явно ги използваше и за да разпространява или илюстрира някои аспекти на Земната психология и психиатрия, които беше научил, защото в някои бележки в полетата на листовете доказателства пишеше: „Доказва, че е бил орален еротоман“ или „Типичен садомазохизъм“ или „Използването на нож от Отдела по ножовете по този начин определено свидетелства за завист към пениса“, както и други неща с подобно съдържание. Възможно е също така Грис, който по природа бе мързелив, никога да не си бе направил труда да направи каталог или да подреди по някакъв начин всичко, което бе събрал, а още по-малко да го използва.
Така или иначе сега всичко беше там — резултатът от десетгодишен труд. Тези материали бяха отплатата за непрестанното душене и шпиониране на неща, които никога не биха му влизали в работата. Те също така обясняваха до известна степен защо той никога не беше имал приятели: имената по бележките, снимките и записаните ленти бяха нещо като списък на офицерския персонал на целия Апарат.
Адвокатите, Бис или някой друг беше наредил имената по азбучен ред и бе внесъл някакъв порядък в цялата бъркотия. Веднага стана ясно, че цялата история, случай по случай, ще бъде изложена до последната отвратителна подробност пред съда, защото първото, за което се заговори, започна с едно име, което по азбучен ред би било първото в който и да било списък, защото започваше с първата буква от Волтарианската азбука, повторена три пъти, за да се оформи фамилното име.
Ставаше въпрос за някакъв майор от леката кавалерия на Апарата. Бяха му наредили да разпита едно село в Мистин. „Разпитът“ беше започнал с изнасилването на всички жени. А когато мъжете от селото се бяха възпротивили, майорът ги беше кастрирал в пристъп на кървав садизъм. Оттам насетне той беше заповядал на инвалидите да съжителстват със съпругите си. Когато това невъзможно нещо не било изпълнено, той обвинил всички в своеволно нарушаване на заповедите, натъпкал ги в къщите и подпалил селото, като не оставил нито един жив човек.
На някои от присъстващите започна да им се повдига от подробностите. Присъстващите репортери, отлично обучени от Мадисън за това какво е „гореща новина“, незабавно изпратиха материалите си във вестниците, без да му кажат нито думица. Така се появиха заглавните страници, които той беше планирал да изглеждат по друг начин.
Следващият случай беше на един генерал от Апарата. Той беше организирал в Модон парти за офицерите от персонала на Апарата. Не беше осигурил жени за гуляя и когато гостите му пристигнаха, той ги изпрати в града да отвлекат всички жени, които им попаднат в ръцете и да ги заведат на партито. Под неговите напътствия жените бяха разсъблечени, изнасилени, а след това пребити до смърт. Бяха ги погребали в мазето, но твърде плитко и няколко седмици по-късно, за да се освободи от вонята, един капитан ги беше изкопал, след това заровил в друг гроб извън града и беше обвинил трима мъже, случайно избрани сред гражданите, в убийството на жените и беше екзекутирал тримата мъже незабавно.