— С какво се занимавате, момчета, да не би да сте полицаи под прикритие? — Не вярвах, че е възможно, въпреки това се постарах гласът ми да прозвучи искрено. Неочакваната промяна в настроението му разбуди любопитството ми.
— Нещо такова.
— Какво, да не би да сте в някой отряд за борба с тероризма?
Той не отговори.
— Много смело постъпи — настоях аз, — когато се хвърли в реката след нея. А това момиче какво общо имаше с бандите, които се биеха под моста?
— Не мога да говоря по този въпрос — отвърна Венсан, забол поглед в цимента на няколко сантиметра пред краката си.
— Да, разбира се. Трябва да имаш наистина младежки вид, за да станеш ченге. — Не успях да удържа закачливата си усмивка.
— Вече ти казах, че съм студент — отвърна той с неуверена усмивка. Беше наясно, че не му вярвам.
— Да, ясно. Не съм видяла нищо. Не съм чула нищо — заявих театрално.
Венсан се разсмя и доброто му настроение се върна.
— Кажи, Кейт, какво ще правиш този уикенд?
— Нямам планове — отвърнах и мислено се проклех, задето се изчервих.
— Искаш ли да излезем? — попита той с такава очарователна усмивка, че сърцето ми забрави да бие.
Кимнах, защото не можех да говоря.
Той прие мълчанието ми за колебание и побърза да добави:
— Не ти говоря за официална среща, просто да се помотаем. Можем да се разходим и да пообиколим „Маре“.
Кимнах отново, след това успях да проговоря:
— Супер.
— Добре, какво ще кажеш за събота следобед? По това време още е светло. Ще бъдем сред хората, а ти в пълна безопасност с един почти напълно непознат. — Той вдигна ръце, сякаш искаше да ми покаже, че не крие нищо.
Разсмях се.
— Не се притеснявай. Дори да си в някой отряд за борба с тероризма, не се страхувам от теб. — В мига, в който изрекох думите, разбрах, че всъщност се страхувам. Съвсем малко. Запитах се отново дали не бях привлечена към него тъкмо затова. След смъртта на родителите ми инстинктът ми за самосъхранение никакъв го нямаше и опасностите ме привличаха. Или може би бях привлечена от надменността и недостъпността му. А може би го приемах като предизвикателство. Независимо от причината той наистина ми харесваше. Исках да го видя отново. Нямаше значение дали е през нощта или през деня. Щях да отида на срещата.
Той изви вежда и се разсмя.
— Не се страхувала от мен. Това вече е забавно.
Не се сдържах и се разсмях с него.
Той кимна към булеварда.
— Жул сигурно ме чака. Ще се видим в събота. Ще те чакам в три на спирката на метрото на Рю дьо Бак.
— Събота в три — повторих аз, обърнах се и си тръгнах. Дали ще преувелича, ако кажа, че летях през целия път към нас.
6.
Венсан ме чакаше на входа на метрото. Сърцето ми се качи в гърлото, докато се питах (не за пръв път) защо това невероятно готино момче проявява интерес към простото, обикновено… добре де, може и да беше нелошо, но в никакъв случай красиво момиче. Неувереността ми се стопи, когато видях как лицето му грейна, щом приближих.
— Ти дойде — рече той, когато се наведе за bises7 и по двете бузи, с които са известни европейците. Въпреки че потръпнах, когато кожата му докосна моята, бузите ми пламтяха цели пет минути след това.
— Разбира се — отвърнах аз и се опитах да се възползвам от всяка частица самоувереност, защото се чувствах ужасно нервна.
— Къде отиваме?
Спуснахме се по стълбите към метрото.
— Ходила ли си в Сен Пол?
Поклатих глава.
— Нищо не ми говори.
— Супер — зарадва се той, но не каза нищо повече.
Във влака почти не говорихме, но не защото нямаше какво да си кажем. Не знам дали е нещо свързано с културата, или защото във влаковете винаги цари тишина, но щом хората се качат във влака, млъкват.
Двамата с Венсан стояхме един срещу друг, бяхме се хванали за повече равновесие и оглеждахме останалите пътници, които на свой ред оглеждаха нас. Споменах ли, че оглеждането на околните е едно от любимите национални занимания на французите?
Когато завихме зад ъгъла и влакът се наклони на една страна, той ме прегърна през раменете.
— Още не сме стигнали, а ти вече ми се пускаш — разсмях се аз.
— Нищо подобно. Аз съм съвършен джентълмен — отвърна тихо той. — Готов съм да си сваля палтото и да го хвърля в локва, стига ти да стъпваш на сухо.