— Хм — изсумтях аз, затворих очи и се опитах да прикрия разочарованието си. След това се насилих да ги отворя и заразглеждах витрината. — Зависи от вкуса й — по-женствени дрехи с флорални мотиви, или предпочита… ъъъ… дънки и тениски като мен?
— Със сигурност не носи флорални мотиви — отвърна той и едва потисна смеха си.
— Това е много красиво. — Посочих кожена корда с висулка във формата на сребърна сълза. Гласът ми потрепери, докато я пробвах и се опитвах да преглътна буцата в гърлото си.
Венсан се наведе, за да огледа накита.
— Права си. Съвършено е. Ти си истински гений, Кейт. — Извади висулката от кутийката и я подаде на продавачката.
— Ще поизляза навън — рекох и излязох, докато той вадеше портфейла си.
„Стегни се!“ — казах си аз. Всичко, което се случи, беше прекалено хубаво, за да е истина. Той се оказа само едно приятелски настроено момче, което ме намираше за сладурана и му беше приятно да се размотава със симпатично момиче, докато купува бижута за гаджето си. „Интересно, как ли изглежда?“ Стисках ръце толкова силно, че ноктите ми се забиха в дланите. От болката се почувствах по-добре. Тя поотпусна стегнатите ми гърди.
Венсан излезе от магазина и напъха малкия плик в джоба на дънките, докато затваряше вратата. Щом видя изражението ми, спря рязко.
— Какво не е наред? — попита.
— Нищо — поклатих глава. — Просто ми се прииска да глътна малко свеж въздух.
— Не — настоя. — Нещо те притеснява.
Поклатих решително глава.
— Добре, Кейт — примири се той и ме хвана под ръка. — Няма да те насилвам да говориш. — Натискът на ръката му ме изпълни с топлина, но аз я отблъснах. Дотолкова бях свикнала да се затварям в себе си и да се защитавам от всичко и от всички, че вече се беше превърнало в рефлекс.
Излязохме от двора и хлътнахме в друг, няколко минути повървяхме мълчаливо, докато разглеждахме витрините.
— И така — заговорих най-сетне аз. Знаех, че не трябва да го казвам, но не се сдържах. — Кое е гаджето?
— Какво? — попита той.
— Гаджето ти. Нали й купи висулка?
Той спря и ме погледна.
— Кейт, накитът е за приятелка… просто едно момиче. Много добра приятелка. — Стори ми се, че се чувства неловко. Запитах се дали ми казва истината, след това реших, че не мога да приема думите му за чиста монета.
Венсан ме погледна внимателно.
— Да не би да си помисли, че те карам да ми помагаш, докато избирам подарък за гаджето си? Затова ли се почувства… — От широката му усмивка разбрах, че ще каже нещо, което ще ме смути, затова се отдръпнах.
— Чакай, Кейт! — Той ме стигна и отново ме хвана под ръка. — Извинявай.
Реших да се направя на разсеяна.
— Когато ме покани, каза, че не излизаме на официална среща. Няма значение, че си имаш гадже.
— Точно така — отвърна той и се престори, че ме поглежда сериозно. — Точно така, двамата с теб сме просто приятели… излезли да се поразходят. Нищо повече.
— Точно така — потвърдих и сърцето ми се сви от болка.
Той се ухили широко, приведе се напред и ме целуна по бузата.
— Кейт — прошепна той, — прекалено си доверчива.
7.
Насладих се на значението на думите му в продължение на точно три секунди, а след това той ме прегърна през раменете и ме поведе към изхода.
— Какво… — започнах аз, но леденото му изражение ме накара да замълча и аз го последвах — вървях много бързо към вратата.
Щом излязохме на улицата, той се насочи към метрото.
— Къде отиваме? — попитах, останала без дъх.
— Мярнах някого, с когото нямам никакво желание да се срещам. — Той извади мобилния си телефон от джоба и набра някакъв номер. Тъй като никой не отговори, затвори и набра друг номер.
— Няма ли да ми кажеш какво става? — попитах, напълно объркана от тази неочаквана промяна в настроението му. За частица от секундата Красивият принц се беше превърнал в Таен агент.
— Трябва да открием Жул — отвърна Венсан. Стори ми се, че го казва по-скоро на себе си, отколкото на мен. — Ателието, където рисува, е съвсем наблизо.
Спрях и тъй като той все още ме държеше за ръка, аз го дръпнах назад.
— От кого бягаме и се крием?
На Венсан му беше необходимо огромно усилие, за да се овладее.
— Кейт, нека да ти обясня по-късно, моля те. Много е важно да намерим един от… приятелите ми.