Щом чу гласа ми, тя се развика:
— Господи, Кейт, ужасно много съжалявам!
— Какво е станало? — попитах и в гласа ми се надигна паника, когато видях страха и притеснението по лицето й.
— Много, много се извинявам — проплака тя, вдигна ръце и ги притисна към устата си, за да скрие напиращия страх.
— За какво, Джорджия? Кажи ми? — изкрещях.
— Задето ме доведе тук — долетя тих глас и Люсиен се показа пред камерата, а след това притисна нож към гърлото на Джорджия.
— Отвори вратата или ще я убия. — Злобните думи ми подействаха така, сякаш Люсиен беше застанал до мен, а не от другата страна на заключената порта.
— Извинявай, Кейти — проплака тихо Джорджия.
Вдигнах пръст към бутона, на който се виждаше ключ.
Гаспар затича по стълбите към мен.
— Недей! — изрева той.
— Но той ще убие сестра ми!
— Имаш три секунди, преди да й прережа гърлото — разнесе се гласът на Люсиен по микрофона. — Три…
— Имам само рапира… чакай да отида до оръжейната — извика Гаспар, стигна последното стъпало и се завъртя към мен.
— Две…
Погледнах отчаяно Гаспар и натиснах бутона. Портата бе отключена.
— Заключи след мен, Гаспар, и не го пускай. Трябва да пазим Венсан — провикнах се аз. След това изскочих навън, хлопнах вратата от външната страна и се обърнах към дявола.
36.
Люсиен застана пред мен, опрял ножа в гърба на Джорджия.
— Добър вечер, Кейт — рече той със студен глас. Лицето му беше разкривено, едрото му тяло ми се стори два пъти по-едро, както се беше надвесил над мен. Как бе възможно Джорджия да е открила нещо привлекателно в това чудовище?
— Хайде сега, като добро момиче да ме пуснеш вътре.
— Не мога — отвърнах. — Заключено е. Вече не мога да направя абсолютно нищо за теб, така че защо не пуснеш Джорджия? — Имах чувството, че съм спечелила този рунд, но нямах никаква представа какво предстои.
— Гаспар, знам, че си там — изрева Люсиен. — Излез или смъртта на две човешки жени ще ти тежи на съвестта.
Преди да довърши, вратата се отвори и Гаспар излезе, стиснал рапирата.
— Недей, Гаспар! — изписках аз. „Какво правеше“, запитах се аз. Нали трябваше да остане заключен в къщата, за да пази Венсан. Сестра ми беше само моя отговорност.
Той не ми обърна никакво внимание. Пристъпи напред.
— Люсиен, мръсна пиявицо. Какво доведе вонящия ти труп на скромния ми праг в тази прекрасна вечер? — Отново си беше възвърнал благородническите маниери, които забелязах у него в деня, когато наблюдавах спаринга му с Венсан. Нервният, срамежлив поет се беше превърнал в забележителен боец.
Люсиен пристъпи към него, а аз стиснах ръката на Джорджия и я дръпнах настрани.
— Да изчезваме — прошепнах, без да откъсвам поглед от мъжете.
— Май тази вечер не си подготвил подходящите оръжия, жалко подобие на безсмъртен — изръмжа Люсиен.
— Моето е истинско произведение на изкуството в сравнение с дърварския нож, който си помъкнал, лигава ларво — отвърна Гаспар, замахна към него с рапирата и остави следа по бузата на гиганта.
Потече тънка струйка кръв, но Люсиен дори не трепна.
— Типично за теб, жалко подобие на спасител, затова си донесох подкрепление. — Той извади пистолет изпод палтото и застреля Гаспар между очите.
По-възрастният ревенант се олюля назад, докато челото му поемаше куршума. След това, сякаш на забавен каданс, куршумът изскочи от главата му и издрънча на плочките. Люсиен използва секундите, докато Гаспар се съвземе, скочи към него и го събори на земята.
Стиснах ръката на Джорджия и хукнах с нея към портата.
— Спрете на място или ще ви застрелям и двете — изрева Люсиен и насочи пистолета към нас, докато възсядаше гърчещото се тяло на Гаспар. Ние останахме на място. — Върнете се веднага. Идвате с мен. — Той наблюдаваше как приближаваме. — По-близо — нареди. Когато застанахме на една ръка разстояние, той прибра пистолета в кобура.
След това извади огромен нож, завъртя го във въздуха и го заби като мачете във врата на Гаспар. Двете с Джорджия изпищяхме едновременно, прегърнахме се, лицата ни бяха облени в сълзи, докато наблюдавахме.
— Оказвате се доста гнусливи, а, дами? Има и още. Влизайте вътре, и двете — нареди отново той, извади кърпичка от джоба си и избърса ножа, преди да го протегне към нас.
Нямах сили да погледна отново Гаспар, докато влизах във фоайето. Люсиен се огледа бързо.