— Хубава бърлога си имат. — Прониза ме с поглед. — Покажи ми къде е той.
— Кой? — попитах с разтреперан глас.
— Как кой? Любовникът ти — изсъска подигравателно той, пристъпи по-близо и блъсна Джорджия между нас.
— Той… няма го — заекнах аз.
— Каква си ми сладурана. Опитваш се да защитиш гаджето зомби ли? Знам, че лъжеш, Кейт. Шарл ми каза, че спи. А пък колегата ми току-що каза, че Жан-Батист и останалите, включително и призракът на Венсан, са се набутали на малкото ми парти в катакомбите. Така че престани веднага с игричките и да се залавяме за работа.
— Няма да те заведа при него — заявих и отстъпих назад, за да избегна Джорджия, която той блъскаше към мен.
— Напротив, ще ме заведеш — заяви спокойно Люсиен и вдигна ножа. Острието заблестя на светлината на полилея.
Джорджия изпищя:
— Не му казвай, Кейт. Той ще го убие.
— Мръсница — изръмжа Люсиен, стисна косата на сестра ми, изтегли назад главата й и притисна ножа в гърлото.
Поклатих глава и прошепнах:
— По-скоро ще умра, отколкото да те заведа при Венсан.
Щом забелязах паниката в очите на Джорджия, усетих как нещо у мен се пречупва.
— Добре — примири се Люсиен. — Надявах се да отведа Джорджия, след като те посетим, но съм готов да променя плановете си. — Ножът заблестя, когато той го притисна в бялата шия на Джорджия. Тя изпищя отново, но той не пусна косата й.
— Джорджия! — извиках аз, обзета от ужас, когато видях, че по врата й се стичат капки кръв.
— Колкото повече чакам, толкова по-дълбоко ще режа — предупреди ме той. — Това не те заболя, нали, любима? — попита похотливо той и целуна сестра ми по врата.
Тя изви отчаяно очи към мен и аз изкрещях:
— Добре, добре, престани и ще те заведа при него!
Люсиен кимна и зачака, но не премести ножа от врата на сестра ми.
Мислите ми се залутаха в различни посоки, докато се чудех как да го отклоня. Можех да го заведа на горния етаж в една от останалите стаи, но по този начин само щях да го ядосам още повече.
— Мърдай! — изръмжа Люсиен и аз тръгнах по коридора на прислугата. Не спирах да се питам как да го забавя. Вървях съвсем бавно, но така и не успях да измисля план, в който и гърлото на сестра ми да не бъде прерязано и никой да не бъде убит. Не можех да сторя абсолютно нищо, освен да се моля тихо Венсан да се върне. Знаех обаче, че това е абсолютно невъзможно. Той беше в другия край на града заедно с братството.
Въведох ги в стаята на Венсан и се отдръпнах, за да мине Люсиен. Той пусна Джорджия и пристъпи към леглото.
— Венсан, изглеждаш по-добре от когато и да било — рече той. — Май любовта ти се отразява добре. Жалко, че беше за толкова кратко. — Огледа стаята и прикова поглед в камината.
— Сядайте — нареди той и посочи с ножа канапето. Започна да трупа дърва и подпалки и ги запали.
Сестра ми покри лицето си с ръце, отпусна глава на рамото ми и заплака.
— Кейт, извинявай, че не ти повярвах.
— Шшшт, вече няма значение. Добре ли си? — прошепнах. — Дай да ти видя врата.
Тя вдигна брадичка и аз докоснах раната. Беше само драскотина.
— Не е страшно — успокоих я и избърсах кръвта с пръст.
— Изобщо не ме е грижа — прошепна тя. — Няма да се измъкнем живи. Току-що го видяхме как уби човек. Ама какво му е на Венсан? Защо не помръдва?
— Той е… в кома е — отвърнах.
— Какво се е случило? — попита тя. Беше ужасена.
— Джорджия — погледнах я настойчиво, — Люсиен нищо ли не каза, когато те доведе? Не знаеш ли… какви са?
Тя поклати глава. Очевидно не разбираше.
Нямаше как да скрия истината. Тъй като вече ми беше ясно, че няма да преживеем нощта, не виждах причина да крия очевидното.
— Джорджия, те не са хора… Нито Венсан, нито Люсиен.
— Какви са тогава?
— Сложно е — започнах аз и когато забелязах сълзите в очите й, си поех дълбоко дъх и продължих: — Наричат се ревенанти. Немъртви са.
— Нищо не разбирам.
— Няма значение, Джорджия. — Стиснах ръцете й с всички сили и я накарах да ме погледне в очите. Изговарях думите бавно, и заради себе си, и заради нея. — Пет пари не давам какъв е Венсан. Не можем да допуснем Люсиен да го унищожи.
Тя не откъсваше очи от моите. За пръв път не съжалявах, че за хората съм като отворена книга. Учудването и страхът се оттекоха от лицето на Джорджия и бяха заменени от решителност. Сестра ми винаги ме подкрепяше, сега също бе готова да ми помогне. Макар онова, което й казах, да звучеше напълно откачено, тя не се усъмни нито за миг.